За лидерите на Иран решаването на проблема с ядрената програма на страната със Запада може би е въпрос на отстояване на геополитическо влияние и престиж.
За обикновените граждани обаче става дума за пари, храна и работа, разказва в свой репортаж изданието BusinessInsider. Затегнатите международни санкции през годините са затворили стотици заводи и са намалили наполовина жизнения стандарт в страната. Затова не е странно, че расте желанието на преговарящите във Виена за сключване на сделка преди наложения от самите тях краен срок, изтичащ на 7 юли. През последните три десетилетия иранчани бяха свикнали с търговските ограничения на САЩ, което означаваше, че някои стоки като американска потребителска електроника и части за самолети не бяха в наличност.
Но от 2011-2012 г., когато САЩ и Европейският съюз започнаха да ограничават възможността на Иран да продава нефт или да провежда финансови транзакции в чужбина, болката за много от 76-те милиона граждани на ислямската република се изостри. Рязкото отрязване на субсидии, предизвикано от понижението на държавните приходи, беше причина за утрояване на цената на тока, водата и природния газ от 2010 г. Според иранските медии само в Техеранската провинция стотици фабрики са били принудени да затворят. Международният валутен фонд е пресметнал, че брутният вътрешен продукт на глава от населението е потънал от 12,000 долара през 2012 г. до 6,500 долара през 2013 г., на база на покупателната способност. Идването на власт на Хасан Рухани обаче дава надежди за промяна на положението в страната. Той беше избран за президент през 2013 г., след като беше обещал да преустанови изолацията на Иран и да съживи икономиката. Управлението на Рухани изглежда внася някакво облекчение, най-малко защото временното ядрено споразумение през 2013 г. доведе до облекчаване на някои санкции.
След избирането на Хасан Рухани размерът на инфлацията намаля наполовина, но все още е на високо ниво – 18 процента. Официалната безработица остава около 15 процента. Това число обаче не отразява огромния брой работни места, които плащат по-малко от екзистенц-минимума, както и разрастващата се дупка между бедни и богати. Иран никога не е била спирана от възможността да купува храна и други стоки от първа необходимост под санкции, наложени от САЩ и ЕС. Голяма част от хранителните продукти и храната за животни всъщност са внесени. Въпреки това, мерките затрудниха търговията през последните две години чрез възпрепятстване на плащания в чужбина и придобиване на морска застраховка. Няколко ирански пристанища остават в черния списък, което също забави и дори блокира много вносове. Трябва да се има предвид, че не само гражданите на Иран искат по-бързо сключване на сделката за ядрената програма на страната. Бизнесът също очаква с нетърпение осъществяването й, защото смятат, че с този ход цените ще спаднат, а икономиката ще тръгне нагоре.
Въпрос на дни е да разберем дали преговорите за ядрената програма на Иран ще бъдат положителни и сделката ще стане факт, но едно е ясно – гражданите на ислямската република се надяват на по-добър живот след това.
