В България назначените собственици на футболни клубове преминават през три основни етапа. В началото обещават всичко, което феновете искат да чуят. След известно време установяват на какво са ги насадили и започват оптимизация в разходите и управлението. Накрая всячески търсят причина да се отърват от придобитото. Най-добре това знаят Веселин Марешки и хората от “Титан”, които имаха неблагополучието да се окажат собственици на “Локомотив” (Пловдив) и ЦСКА. При тях и при други съществуват и подетапи – някои например си позволяват и да покажат, че разбират от футбол и правят промени след промени, с което само утежняват положението. Или пък осъзнават, че вече са хвърлили толкова безсмислени пари, че се привързват към идеята все пак да оставят нещо след себе си – или нова трибуна, или тренировъчна база.
Ако се съди по случващото се в “Левски” в последната седмица, новият собственик на синия клуб Спас Русев екстремно бързо е преминал във втория етап. Сега въпросът е дали ще се опита да покаже, че разбира от управление на футбола или директно ще премине в третия. В най-общия случай краят на подобни проекти идва по-скоро или по-късно в зависимост от ангажимента, който са поели към назначаващия или търпението на запалянковците.
Къде е клубът
Миналия уикенд старши треньорът Люпко Петрович напусна “Левски” в момент, в който изведе отбора до първо място в класирането (с мач повече от “Лудогорец”) и без видими причини да има криза в синята общност. Още повече, че дербито с новия ЦСКА завърши традиционно – наравно, което от години успокоява всички духове в двата отбора поне за още половин година. Въпреки че 69-годишният сръбски специалист изтъкна десет причини за оттеглянето си, някои от тях имат по-висока тежест и значение. В т.7 той обяви, че премиите на отбора при победи са спрени, въпреки че са били договорени преди началото на първенството. “На първо място сме без загуба, а атмосферата в съблекалнята е още по-негативна заради решението да се спрат премиите”, написа той. А в т.2 обвини ръководството, че са водели разговори зад гърба му с други треньори. И двете твърдения индиректно бяха потвърдени. Според различни източници новото ръководство на клуба в лицето на изпълнителния директор Диана Иванова и финансовия директор Красимир Иванов са влезли в съблекалнята на отбора и са съобщили на футболистите, че поради множеството победи (явно непредвидени) се налага да бъде спряно изплащането на премиите за всеки успех, като системата ще се промени с премии за краен успех. Неофициално споменаваният ефект от решението е спестяване на около 100 хиляди лева на месец.
Другото обвинение на Петрович е публична тайна – че хората от ръководството са водили преговори със Станимир Стоилов за завръщането му на “Георги Аспарухов”. Това не е някаква особена новина или нещо неочаквано, но въпросът е как това се е случвало и дали има задкулисни действия спрямо настоящия треньор. Първоначалната идея при привличането на Петрович е била той временно да стабилизира изявите на “Левски” и да се работи за връщането на Станимир Стоилов като дългосрочен вариант. Една от причините е напредналата възраст на сърбина. В последните години той краткосрочно беше ползван от “Литекс” и това вършеше идеална работа за прехода към следващия постоянен треньор.
Проблемът в началото на плана “Завръщането на Мъри” е неговият ангажимент към “Астана”, който тази седмица той направи шампион за трети път. Пречката – присъствието на Тодор Батков, също вече я нямаше. В един момент обаче от “Левски” обявиха Петрович за постоянен вариант и това промени неговите намерения. Добрите резултати – липсата на загуби, равностойният ход в първенството спрямо “Лудогорец” вероятно са изострили и неговия апетит за успех, след който е имал ясното желание да се пенсионира. Развръзката около напускането му обаче разклати и възможността Стоилов да се завърне точно сега. Той обяви, че ще напусне Казахстан само ако бъде освободен. На този етап подобна перспектива не се вижда. Освен това Стоилов винаги е държал да има определен екип около себе си и да се изгражда по-модерна структура в клуба, което контрастира с твърденията на Петрович за “липса на клуб”. В едно от обвиненията към ръководството той казва: “Но за да се спечели титла, освен отбор трябва да имаш и клуб. По мои сметки за 10 кръга от началото на първенството “Левски” беше ощетен от съдийски грешки с поне 4-5, а може би и 6 точки. В такива условия никой клуб нищо не може да спечели”. Отделно сръбският треньор споменава, че продължава да няма думата при привличането на нови играчи, като по неговото искане са били взети само двама души – резервният вратар Иван Чворович и защитникът Димитър Пиргов от “Славия” практически без пари.
Назад, вместо напред
В обичайна ситуация синьото ръководство не би трябвало да има нищо против да плаща повече за премии, стига отборът да печели и да стане евентуално шампион. Това означава по-голям интерес от публиката, повече приходи от посещения на зрители на мачове, повече закупени мърчъндайзинг стоки, по-голяма вероятност за допълнителни приходи от участие в европейските турнири, по-голям дял в приходите от телевизионни права, по-голяма възможност за реализиране на трансфери. Това е и естественият ход на завъртане на колелото на клуб в стагнация, който от години е в сянката на “Лудогорец” и се тресе от управленски кризи. Вместо това сегашното ръководство преминава към етап 2 – оптимизиране на разходите.
Още преди идването на Спас Русев беше ясно, че синият клуб се нуждае от средно по 600 хиляди лева на месец, за да може да се издържа. В годишен план дупката в бюджета е около 6 милиона лева, и то, без да се търси конкурентност спрямо хегемона от Разград чрез инвестиции в по-скъпи футболисти и треньори. Тази дупка обичайно се попълва от собственика. Още преди няколко месеца стана ясно, че “Левски” предсрочно консумира договора с БТК за спонсорство, като в същото време няма изгледи на хоризонта за подобряване на приходната част. На всичкото отгоре той е и преливане от единия джоб на собственика в другия. Още през зимата беше заложена бомбата с увеличените разходи за заплати, след като беше надхвърлен таванът за месечни възнаграждения. Това увеличи и дупката в бюджета. На всички обвинения настоящият мениджмънт отговори с декларация в десет точки, която може да се обедини в една – за всичко е виновно предишното ръководство, което е приемало бюджета и е извършвало селекцията. А за напускането на Петрович се видя и дългата ръка на Гриша Ганчев, сега собственик на “ЦСКА-София”.
Че първият етап безметежно е отминал, говори и друго. Когато пристигна в “Левски”, Спас Русев (който също като други обяви, че купува клуба по собствено желание и инициатива) обяви, че до Нова година има за цел да постави прословутата козирка над новия сектор А и да се монтира ново светлинно табло. Нищо такова няма изглед да се случи, особено за козирката, която по изчисления на предишния съсобственик Иво Тонев трябва да струва около 2 милиона лева. “Връщането на магията ще върне публиката. Историята, с която “Левски” е съществувал – всичко, без да си шампион, се отчита за провал. И това трябва да бъде нашата амбиция. Не от утре, не от вдругиден, а отсега. “Левски” трябва да стане шампион сега”, заяви при първата си среща с администрацията на клуба Спас Русев. Но вместо назначеното от него ръководство да върви в тази посока, беше направена значителна крачка назад. Освен това тимът отпадна и от турнира за купата на България, което до голяма степен го обрича да остане без трофей и тази година. Тази история феновете на “Левски” са я гледали и при предишните собственици. И едва ли последните скандали ще ги върнат на стадиона.
