“Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.”
“Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.”
Джордж Оруел, “1984”
Няма по-горчив хап за българската икономика от онзи, който поднесе преди дни едно социологическо изследване за финансовата грамотност на младите българи. Знам, че се възприема като куриоз, но няма нищо забавно, че 41% от учениците между XI и XII клас не са чували за Българската народна банка, че най-популярните финансови институции са заложните къщи, познати на цели 58% от анкетираните (сигурно вече са залагали златната верижка на баба). 55% сами се определят като финансово неграмотни, а обективните резултати са още по-страшни, защото от изследването излиза, че фактически неграмотните са още повече от онези, които разбират колко са боси. Като питат не само за “усещания”, а за обективни познания, социолозите установяват, че 79% от гимназистите не знаят, че инвестициите в акции не са гарантирани от държавата (и от никой друг), 74% нямат идея каква е гарантираната сума по влоговете в банки, но повечето “имат усещане”, че са гарантирани всички пари. Едноцифрен процент от скорошните зрелостници могат да правят елементарни финансови сметки, например да изчислят проста лихва или някой валутен курс. Нищо чудно, че винаги има клиенти за поредната “пирамида”, невежият лесно се подвежда от лакомия и се “връзва” на елементарните схеми на Понзи*). Образованият човек има по-силен имунитет към измамите. Който е чел “Малката Дорит” на Дикенс, не би участвал в пирамида. Но все по-малко четат. Затова най-обсъжданата “финансова” тема през седмицата бе Дупнишката популярна каса, предизвестен провал, който отдавна е бил видим с просто око. Все повече се натрапва изводът, че българинът е неграмотен, но юнак, не е учил, не може да смята, но е уверен, че може да “играе” на борсите и дори е сигурен, че ще спечели. Това усещане насаждат десетките реклами, в които безгрижни, щастливи хора сключват с лекота финансови сделки, вземат кредити, коли на лизинг, апартаменти на изплащане и влагат в депозити с явно грабителски условия. Във веселия свят на рекламите всичко е лесно, всеки винаги успява с лекота. Не трябва да учиш, не е нужно да смяташ, трябва да залагаш, да натискаш един бутон на смартфона и печелиш. Като в една твърде натрапчива реклама,
трейдват, трейдват, трейдват…
трейдват, трейдват (и тъпата новодума, която не е на никой език, се набива още дузина пъти). Не е модно да търгуват, не са учили достатъчно, за да говорят на английски, затова – трейдват. И губят, естествено. Но са убедени, че финансите са някаква разновидност на тотото, а борсата е нещо като рулетка, ама с повече позиции за залагане. Едно голямо Roly-Poly. За жалост и във висшите образователни степени не цъфтим. Дори онези, които знаят най-много за парите, студентите по финанси, учат все по-малко, а висшето икономическо образование (както сигурно и всяко друго) е все по-формално и “по-тънко”. Сляпо, но ревностно следваме “западните” модели, дори явно провалени, негодни и опасни. Без мисъл търчим в галоп по пистата на “болонския процес” и “единната система за сертификация”. Вече не изпитваме студентите, вече ги тестваме. Тестът превзе университетите, пълзи в училищата. Смисълът на образованието се измества, цел става постигането на най-добри резултати на тестовете. А всеки преподавател знае: тестът осакатява и изкривява.
“Обучаемият” не се стреми да знае и да разбира, просто трябва да премине тест и да получи резултат. “Листовката” стимулира катехизисно запаметяване, култ към “верния отговор”, приеман за абсолютна истина. Тестът винаги се гради на стара информация, канонична, “безспорна”. А може и да заблуждава. Виждал съм тестове, готови за световен рекорд по идиотизъм. Объркват. Видиотяват. Налагат буквоядство. Системата на тестването води до дълбоко изкривяване на самата личност.
Налага формализъм, безумен формализъм
Академичните “иновации” унищожават такива качества, които разчитаме студентите да придобият, като уважение към различното мнение, разбиране, че в знанието винаги има елемент на неопределеност, затова трябва разбираш, че няма окончателна истина, а всяка истина е относително вярна или вярна в частния случай. Че има истини с приближение или просто избор на по-малкото зло поради липса на по-добро решение. А неопределеността не влиза в теста. Там задаваме въпроси с “безспорен” отговор. Затова непомерен дял в тестовете заема “нормативното познание” – въпроси върху нормативните актове. Логично: нормативното познание е безпрекословно. Законът е това и не друго. Така администрацията – главният законотворец, вече нормира и познанието. Вкаменява примитивни представи. Най-много формализмът вреди във финансите, като налага опростената представа, че винаги има решение и само един верен отговор. А във финансите има срамно малко точна наука, но обилни и тежки противоречия. Твърде много в този занаят с 8 хилядолетия история е умение, опит, изкуство, има дори ритуал. Вредите от ниската финансова култура на публиката и от бедното, повърхностно висше образование на професионалистите, които ще управляват парите на нацията, могат да се измерват с милиарди от грешни инвестиции или провалени проекти. Проблемът не е само наш. Същите заключения споделят хиляди колеги по света. Невежеството на запад не е много по-малко. Казват, единствено решение е ограмотяването.То не е образование, по-скоро тренинг, създаване на умения и опит. Затова трябва да се започне от най-ранна възраст, от първия училищен клас. Педагозите сигурно знаят по-добри способи, но аз бих учил хлапетата на “Монополи”, да играят на банка, на дилъри или на холдинг. Мъчно се трупа усет за риск и опит да работиш с пари. А грешките са ни скъпи.
– – –
*Да уточним все пак, че Чарлз Понзи не е “изследовател на измамните финансови практики”, както чух да го представят, той самият е световноизвестен измамник, завъртял една игра с пощенски марки през 1920 г. и отмъкнал колосалните за времето си 20 млн. долара от стотина хиляди наивници.
Автор: Емил Хърсев
