“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”
Думи на генерал Иван Колев от 4 септември 1916 г. – произнася ги пред командваната от него българска конница по време на Първата световна война, при новината че към Добруджа се приближава руска кавалерийска дивизия.
Ген. Колев ссвобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. Под негово ръководство Първа конна дивизия пленява румънски, сръбски и руски военни.
Това е и причината генералът да е заклеймен от комунистическата власт и да остане без паметник.
Сега тази историческа несправедливост е на път да се поправи, въпросът е дали генералът ще получи паметника, който заслужава.
Когато новият кмет на Добрич Йордан Йорданов и председателят на НФСБ Валери Симеонов в ролята си на дарител не харесаха първоначалния проект за паметника на ген. Иван Колев и скулптурата бе поверена на Александър Хайтов,
очаквахме някаква голяма изненада.
Все пак говорим за автора на паметниците на Самуил в София, чиито очи светят и на Иван Срацимир във Видин, осветен в цветовете на българското знаме.
Ако и вие сте се чудили какво ли ще му свети на генерал Колев, не сте познали.
Този път паметникът не свети, той пее. Засега “Шуми Марица”, скоро може да се сдобие и с разширен репертоар – “Тих бял Дунав”, “Аз знам Българийо, аз знам”, “Бяла роза”… Зависи какво се харесва на кмета и спонсора.
Да се направи паметник не е лесно, нито е евтино.
И все пак докато по света авторите на паметници се съобразяват с различни (повечето неписани) правила, у нас оставаме с впечатлението, че творческият потенциал има пълна свобода да се разгърне.
Вие ли ще ми казвате, че позицията на коня трябвало да показва как е загинал конникът?
По света двата вдигнати предни крака на коня може и да означават, че героят е загинал в битка, леко повдигнатият крак – от раните си, а двата крака на земята – естествена смърт, в България поставяме копитото на коня така, че по-лесно да му инсталираме фотоклетката, която пуска “Шуми Марица”.
Ние имаме дълга история с безумните паметници. Някой може ли да обясни какво точно изобразява паметникът “Създатели на българската държава” край Шумен? А какво се предполага да е значението на “1300 години България” пред НДК? Иронията е, че в момента, в полуразпадналото си състояние, конструкцията доста точно изобразява страната. Остава само леко да го санират със стиропорени панели.
Последният е проектиран от един професор, четирима архитекти и двама инженери. И докато се води борба той да бъде премахнат, а на негово място да бъде възстановен мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк, тайничко се молим да не го уредят я с видео екран, я със селфи стик.
Не бързайте обаче да съжалявате за отхвърления първоначален проект, особено ако не сте го виждали. Негов автор е проф. Крум Дамянов*, станал широко популярен напоследък със статуята на Орфей на Летище София.
Току виж според него ген. Колев вместо да пее свири на китара.
Творческата свобода е хубаво нещо, но неслучайно навсякъде паметниците се одобряват предварително от институциите с идеята, че се прави нещо за идните поколения.
В близките години в центъра на София ще бъде изграден паметник на хан Аспарух, в Пловдив над града ще гледа гигантски цар Симеон Велики, без да споменаваме идеята за 133-метровия паметник на Васил Левски край границата с Турция. Изпуснем ли творците и за малко от поглед и контрол, нищо чудно да заприличаме на Скопие. С песните на Веселин Маринов като бонус.
И все пак, ако искате да видите нещо човешко, разходете се по бул. “Витоша” и поспрете до паметника на Алеко Константинов. Нито свети, нито пее, просто стои, вперил поглед към Витоша.
*Крум Дамянов е автор още на споменатия паметник „Създатели на Българската държава” в Шумен, монументът „Асеневци” във Велико Търново, „Камбаните” в София.
Източник: Уеб кафе
