Liberté, égalité, fraternité…
…ето така звучи държавният девиз на Френската република. Добре казано, нали? Практически обаче си остава като една добре замислена химера. Утопичен изказ на заблудата, идеализиращ човешкото същество. Пиша това нещо единствено и само, за да го отрека от настоящето, мисловно да го заложа като отправна точка за по-светлото бъдеще и да поставя въпроса:
Защо всъщност тези три изконни човешки нравствени точки са толкова неосъществими?
В годините преди 89-та година сякаш свободата беше всичко, което да ни доближи до хеттрик от ценности. „Равните“ български братя и сестри обаче се оказаха недостатъчно подготвени, за да бъдат свободни. Свободата се изтълкува като свободия, селяния, наркомания, беднотия, цигания, нов вид тирания и ей такива едни цветущи състояния на духа и тялото.
Не бих посмял да защитавам предишния строй по няколко причини, но по-съществените са, че той вече е минало, а в миналото се гледа само, за да си припомниш ненаучения урок. За мен условията на демокрация са най-справедливият социален строй, що се касае до обществото. Развито или неразвито – това е без значение. Това обаче, не пречи на всички съвременници да си задават въпроса защо сега, в условията на условна свобода ние сме все така роби на мизерния си бит и примитивното съществуване, консумиращо статично зрелище пред някой си екран, разхождащо се от хладилник до тоалетна, тлеещо на бюро и засадило в себе си особено хуманни и духовни ценности, сякаш в пълен противовес със самото живеене.
И ако свободата е толкова химерно, трудно, описателно и субективно понятие, то братството и равенството определено са доловими и с просто око. Тук се чувствам социално ангажиран да повдигна темата за битото ромче от футболен хулиган, осмелило се да се нарече равен с младия агресор. Ситуацията със сигурност трябва да е обект на дискусия, на задълбочен дебат, който би могъл да даде някои отговори. Аз искам да защитя хората, стоящи на страната на побойника, защото те не са расисти.
При някакви приказни други условия, едва ли щеше да има и един последовател и защитник, но при политиката на двойно счетоводство спрямо цигани и българи няма друг начин освен да се предизвика обществен сблъсък и то не много дълго, след като един доброволен защитник на страната беше задържан, защото малтретирал бежанци.
Да защитаваш едната страна, не винаги те прави фашист, нацист или неандерталец, а просто човек с мнение живеещ на място за пример откъм етническа и религиозна търпимост. Място, в което умишлено или не покълват корените на локалния расизъм, на омразата, на чувството за пренебрегване, толериране и хаос.
Българите и българите – цигани не са равни – това трябва да е ясно, то трябва да е видимо!
Вторите живеят с чувството на приоритет, а малцинствено усещане започва да се проявява у първите. Едните плащат на другите, за да живеят, едните работят, за да могат другите да си почиват. Разбира се, от тези писания едва ли бих могъл да променя трудовата психология в българската държава, но е хубаво да се знае. А то иначе се знае…, но какво пък от това.
Тези цигани не желаят да се социализират, а предпочитат да живеят в незаконно построени гета, заобиколени от социалните помощи и телесните си нечистотии. Движат се с каруци, дори там, където е забранено, не плащат за ток, вода, но пък за кабелна телевизия и музикална уредба – да. Децата са досущ като коня – средство за препитание. Циганите, благодарение на БХК и други НПО организации много добре знаят какви са им правата, но може би пак благодарение на тях не знаят какви са им задълженията, а те вървят ръка за ръка.
Както същите тези организации си затварят очите, когато поредната баба е изнасилена от цигани, а след това обрана, понякога дори убита, както си затварят очите, когато екип на Бърза помощ или екип на някоя телевизия е малтретиран и унижаван в някоя ромска махала, така широко си ги отварят, когато някое циганче е получило няколко шамара или словесно е засегнато на етническа основа, само защото е лесен електорат, струващ 10 лева и развалено кебапче.
Кой сега е виновен?
Със сигурност не са циганите, защото чудно си живеехме преди 25-26 години. Но когато някоя тъпа организация или някой високоплатен брюкселски чиновник дойде и каже: „Равни сме!„, всеки от нас може да му отговори: Не, не сме!
И спрете да занимавате обществото с няколко шамара в няколко минутното клипче! Проблемите са далеч, далеч по-сериозни!
