Най-мощната бомба в историята експлодира точно преди 54 години и едва не раздробява Земята.
Най-мощната бомба в историята експлодира точно преди 54 години и едва не раздробява Земята. Виж видео в галерията Тя е съветска, термоядрена и носи прякорите Цар бомба и Майката на бръмбара. Създават я академиците Игор Курчатов и Андрей Сахаров. Конструктори са Виктор Адамски и тримата Юриевци в екипа – Бабаев, Трутнев и Смирнов. С времето те стават световноизвестни учени, а Сахаров се превръща в най-прочутия съветски дисидент. Взривът е с мощност 58,6 мегатона, но планът е бил да избухнат 101,5 мегатона (101 500 000 т динамит). Решават обаче да намалят двойно мощта на боеприпаса заради колосалното замърсяване с радиация, а и от страх, че ще започне самоподдържаща се ядрена реакция в океана. Тя би раздробила планетата. В своите “Спомени”, издадени в Ню Йорк през 1990 г., Сахаров пише, че екипът се опасявал да не предизвика края на света. Учените смятали, че взрив с такава мощност може да даде старт на ядрена реакция в океана. Подобни опасения са изказвани и в екипа “Манхатън”, създал бомбите за Хирошима и Нагасаки. Стига се дотам, че един прекалено развълнуван учен е изваден от “Манхатън” и пратен в психиатрия. Опасенията намираме сбъднати в романа на Александър Казанцев “Парченце шлака”, издаден по това време. В него планетата Фаетон избухва след взрив като този на “Майката на бръмбара”. Тогава разтвореният в морската вода деутерий подхваща термоядрената реакция и целият океан експлодира. Резултатът са парчетиите от Фаетон в сегашния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Твърди се, че бомбата е направена само за 112 дни. Всъщност върху нея се работи от края на 1954 до есента на 1961 г. с 2-годишно прекъсване през 1959-1960 г. Но на финала проектът е прехвърлен в Конструкторско бюро 11 (сегашния Ядрен център на Русия) и работата наистина приключва за 112 дни.
Конструкцията
Бомбата е 3-степенна. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона. Тя избухва и служи за взривател на втората степен – водородна бомба с мощност 50 мегатона. Тя на свой ред дава старта на т. нар. реакция “Джекил -Хайд”. За целта и двете бомби – атомна и водородна, са поставени в обшивка от уран 238, която е третата степен. Предвижда се термоядреният взрив да роди бързи неутрони, които да бомбардират урановите ядра и да предизвикат разпада им и нова атомна експлозия. Уран 238 е доста устойчив, така че добавянето му повишава мощността на взрива до 5 пъти, но пък радиацията се вдига 10 пъти. (Заради това гигантско замърсяване реакцията е наречена на героите на Робърт Луис Стивънсън от “Странната история на д-р Джекил и мистър Хайд”. В романа кроткият и възпитан д-р Джекил изпива някаква настойка и се превръща в злобния гадняр Хайд.) Бомбата е проектирана да тежи около 26 тона. Налага се през 1954 г. Курчатов да отиде при авиоконструктора Андрей Туполев и да му иска самолет, който да може да я вдигне и пусне в целта. Това е самолетът Ту-95Б. Но тъй като масата на бомбата е 15% от цялата маса на бомбардировача, махат резервоара за гориво във фюзелажа. Съединяват трите бомбоотсека в един и правят нова автоматична система за пуск, която отваря синхронно и трите капака. Накрая самолетът е намазан с бяла светоотразяваща боя. Той прави пробни полети и дори хвърля макет на бомбата. През октомври 1959 г. “Майката на бръмбара” е доставена на полигона. Но проектът замира по политически причини. Хрушчов тръгва на визита в САЩ и в студената война настъпва пауза. През 1961 г. обаче има ново смразяване в отношенията и бомбата е довършена. В доклада си пред XXII конгрес на КПСС на 17 октомври 1961 г. Хрушчов обявява, че предстои опит с 50-мегатонна бомба.
Експлозията
На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към полигона “Сухой нос” на остров Нова земя. Излита и самолет лаборатория Ту-16А. Два часа по-късно бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. Взривена е по барометричен способ 188 сек по-късно на 4200 м над морското равнище (4000 м над полигона). За това време Ту-95Б успява да се отдалечи на 39 км, а лабораторията – на 53 км. Атомната и водородната степен експлодират през интервал от 4 милиардни части от секундата. Постигнато е налягане от 1 милион атмосфери и температура от 10 милиона градуса. Взривът надминава проектната мощност и стига 58,6 мегатона. Пушекът се вдига на 67 км, а диаметърът на гъбата е 95 км. Ударната вълна обикаля Земята три пъти. Огненото кълбо е с радиус 4,6 км и заради височината на взрива е съвсем обло. Цялата местност отдолу е изгорена. Горещината причинява изгаряния от трета степен на 100 км околовръст. Йонизацията на атмосферата предизвиква радиосмущения на стотици километри от полигона в продължение на 40 мин. Свидетели са усетили взрива и го описват на хиляди километри от епицентъра му. Звуковата вълна достига до остров Диксън, отдалечен на 800 км. За разрушения обаче няма сведения дори в селата Амдерм и Белуша губа, които са на 280 км от полигона.
Последици
Целта на опита е постигната. Показано е, че СССР разполага с оръжие за масово поразяване с неограничена мощност. До този момент САЩ са взривявали бомби, които не стигат и една четвърт от “Майката на бръмбара”. Доказано е също, че няма горна граница за мощността на термоядрения взрив. Все пак третата степен вместо уранова е оловна. Това е направено не защото бомбата става по-лека – вместо 2,8 тона заради по-малката плътност на оловото тя тежи 1,7 тона. Целта е това да бъде чиста бомба – взрив с минимално радиационно замърсяване. И наистина 97% от мощността му е за сметка на ядрения синтез, който не замърсява с радиация. Взривът на “Майката на бръмбара” така уплашва света, че той бързо сяда да преговаря с руснаците. В следващите 7-8 години са сключени най-важните договори за ограничаване на атомните оръжия. Това са първо Договорът за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата от 1963 г. и после Договорът за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 г. В. “Правда” обявява взрива на “Майката на бръмбъра” и пише, че “тя все пак е вчерашният ден на атомното оръжие” и че “вече са създадени още по-мощни заряди”. Това обаче не е вярно към момента на публикацията – 1961 г., а и след това. Наистина прочутата ракета “Протон” вече е била конструирана, за да носи боеприпас с мощност 150 мегатона, но той така и си остава на чертожната маса. “Протон” започва да извежда в Космоса съветски сонди и луноходи.
“Кузька” е архаична руска дума за вид торен бръмбар (Anisoplia austriaca), който заравя ларвите си в почвата. Буквалният смисъл на израза “Мы вам еще кузькину мать покажем” е “Ще ви заровим така, че да видите ларвата на бръмбара”. Този идиом е любим на Никита Хрушчов по адрес на американците. В дипломацията е възприето той да бъде превеждан като “Ние ще ви погребем”. За пръв път Хрушчов го използва през 1959 г. пред вицепрезидента на САЩ Ричард Никсън в Москва. Той му казва: “В нашем разпоряжении имеются средства, которые будут иметь тяжелые последствия для вас. Мы вам покажем кузькину мать.” Преводачът опростява фразата на “Ще ви покажем кое какво е”. Тя обаче добива зловещ смисъл в Америка, където решават, че “Кузькина мать” е име на ново оръжие. Хрушчов повтаря израза същата година в Лос Анджелис и за трети път на 12 октомври 1960 г. в знаменитата си реч пред XV сесия на Общото събрание на ООН. Тогава е набеден, че усилил внушението й, удряйки с обувка по трибуната. Хрушчов тогава не е пипал обувка. От 1945 г. до август 1963 г. в света са взривени 525 ядрени бомби с обща мощност 294 мегатона. Най-интензивните ядрени години са 1954-1958 и 1960-1963 г. Рекордът по брой експлозии държат САЩ – 35 бомби през 1962 г. Ядрените взривове отделят в атмосферата по 10 млн. тона радиоактивен прах годишно. Неговата токсичност се измерва по формула, според която на всеки мегатон мощност отговаря радиация, съизмерима с тази на 1,5 млн. кг радий. Този прах попада в почвата чрез валежите, но част от него се издига в атмосферата и на 400-1000 км височина възниква изкуствен радиоактивен пояс. Той се простира в долната част на естествения Пояс на Ван Алън и съдържа над 100 изотопа. Сред тях цезий 137, въглерод 14, стронций 90, йод 131 и др. са с висока токсичност. Много от изотопите са с дълъг период на полуразпадене – за йод 230 например той е 75 200 г. – така че този радиоактивен пояс остава практически завинаги. През 1962 г. е изчислено, че ако въздушните ядрени взривове продължат, през 1970 г. радиоактивността на планетата ще надвиши безопасната за човека норма. Заради високото общо ниво на радиация тогава заченатите в десетилетието 1954-1963 г. хора се наричат “атомното поколение”.
