Става ли “Пик” “Блиц”, а “Блиц” – “Пик”? Този въпрос възникна след като в Търговския регистър беше публикуван протокол от заседание на съвета на директорите на “Пи комюникейшън” АД – дружеството, собственик на сайта “Блиц”, от петък миналата седмица. На него е било взето решение да бъде освободен изпълнителният директор и член да борда на директорите на “Пи комюникейшън” Звездомира Танева – Мастагаркова, която беше и главен редактор на сайта. На нейно място и на трите позиции влиза Ивайло Крачунов, който до края на миналата седмица беше главен редактор на сайта “Пик”.
На пръв поглед промяната изглежда странна и незначителна. Новината обаче е била съобщена на екипа на “Блиц” при доста притеснителни обстоятелства. Хора от екипа описват, че в късния следобед в петък в редакцията на сайта са се появили Славка Бозукова, член на съвета на директорите и акционер в “Пи комуникейшън”, Ивайло Крачунов, адвокат и охранители и пред изненаданите погледи на журналистите са обявили настъпилите промени.
На сайта на “Блиц” в събота беше публикувано едно изречение в потвърждение на това, че Крачунов е новият управител на сайта.
Днес пък “Пик” обяви, че почти целият екип на “Блиц” се е преместил при тях. “Хората, които са били ядрото и двигателите на много печатни и онлайн издания, както и до скоро на агенция “Блиц”, от днес работят в “Пик”. Йордан Палазов, Ива Николова, Даниела Палазова, Екатерина Петрова, Асен Рашков, Калин Каменов, Красимир Тодоров, Елиана Василева, Ани Ефремова и Христо Порязов”, пише “Пик”.
Отстрани погледнато излиза, че двете издания отново се разделят в два враждуващи помежду си отбора. Това се случва половин година след като през октомври 2015 г. “Блиц” и “Пик” представиха обща рекламна платформа. А месеци преди това се обединиха с общи политически и икономически врагове и често споделяха едно и също съдържание.
“Общата рекламна платформа е представляваше само една нова възможност да се предлагат пакети на рекламодателите. И други медии имат такива политики. Никога изданията не са имали един общ собственик. Вие [“Капитал” – бел. ред.] дълго внушавахте, че сайтовете са на Пеевски. Нека сега стане ясно, че това не е вярно и те си имат различни собственици”, коментира пред “Капитал” Недялко Недялков. На въпроса дали преместването на екипа на “Блиц” в “Пик” означава, че между двата сайта има вражда, и ще воюват ли помежду си през редакционната си политика Недялков уточни: “никой не е казал, че между нас няма да има толеранс”.
Дали двата кафяви сайта ще продължат да действат като играчи от един отбор или ще поведат конкурентна битка предстои скоро да разберем през стила на публикациите и политическите врагове, срещу които ще воюват.
Преди време издатели, с които “Капитал” разговаря, неофициално определиха двата сайта като “основните медийни бухалки на Пеевски”, имайки предвид, че компроматните битки срещу политическите и икономическите му опоненти минават основно през “Пик” и “Блиц”. Те обясниха, че интересът на Делян Пеевски в двата сайта се защитава от редакционния екип, ръководен от Славка Бозукова, която е и член на създадения от депутата Български медиен съюз.
Общата редакционна политика на “Пик” и “Блиц” обаче е била следена лично от собственика на “Пик” Недялко Недялков. Връзката между Недялков и Делян Пеевски е отдавана. През 2009 г. в публичното пространство усилено се говореше, че най-тиражният седмичник “Уикенд” се продава и най-вероятният купувач е депутатът от ДПС. Тогава Недялков коментира: “Има подготовка за сделка на този етап, но сделка няма. Няма подписи, няма преведени пари и хората не са точно тези, които са споменати”. После всичко утихна, докато накрая стана ясно, че той е продал дела си от 50% в “Уикенд”. Неофициалната информация на пазара тогава бе, че за него Недялков е взел 8 млн. лв., а жълтият седмичник е минал под контрола на Пеевски и Цветан Василев, за когото се смята, че е финансирал сделката.
Някои по-критични текстове по адрес на депутата от ДПС, появили се тези дни в “Пик”, може да са знак, но все още е трудно да се каже за какво – дали за махленска свада по калното дъно на българските медии, или за първи видими трусове след публичния натиск върху Пеевски да се оттегли в чужбина.
