Излишъкът в държавния бюджет достигна нов рекорд – към края на октомври според предварителните оценки на Министерството на финансите държавата е събрала с 3.41 млрд. лв. повече, отколкото са били разходите й, което представлява 3.8% от прогнозния БВП. Данните означават, че правителството ще харчи разточително – до края на годината ще разполага с 8.3 млрд. лв. за разходи. При очаквания бюджет на нула в края на годината и средно месечна нужда от 2-3 млрд. лв. това означава, че управляващите имат бонус за раздаване от над 3 млрд. лв.
Плюсът се забавя
През октомври миналата година държавният бюджет също беше в излишък, но тогава той бе едва 64 млн. лв., което е над 50 пъти по-малко в сравнение със сегашните му размери. Темповете на растеж на излишъка обаче се забавят. Специално през октомври той е нараснал с около 50 млн. лв. За сравнение – през първите шест месеца на тази година излишъкът се увеличаваше средно с по 255 млн. лв. на месец.
Основната причини за значителния излишък са, както и през предходните няколко месеца, повечето приходи, но и понижението на разходите. Голям принос има и превишението на приходите над разходите по парите от ЕС, като излишъкът по европейските средства се равнява на 1.6% от БВП. За октомври Министерството на финансите предоставя само общи данни без детайлна разбивка, тъй като числата са предварителни, а окончателните им размери ще бъдат публикувани след месец. В тях се вижда, че приходите на държавата са нараснали с около 7% на годишна база до малко над 28 млрд. лв., докато разходите са се свили с 6% до 24.9 млрд. лв.
Ръст от данък печалба
Подробните данни към края на септември показват значително повишение на събираемостта на преките данъци от 9.5% на годишна база до 3.6 млрд. лв. Приходите от корпоративни данъци нарастват с 11%, докато тези на физическите лица малко по-бавно – с 8.5%. Приблизително толкова са и постъпленията от акцизи, което означава ръст спрямо същия период на 2015 г. от 8.6%. Най-много нарастват приходите от цигарите (+13%) заради увеличението на ставката от началото на годината, докато приходите от акциз на електроенергията се понижават с 12%. Увеличението на най-ключовия данък за българския бюджет – ДДС, е 8.7% на годишна база, като приходите по него надхвърлят 6.6 млрд. лв. Спадът е отчетен при вноса от страни извън ЕС (5% на годишна база), като обяснението най-вероятно е ниската цена на петрола. Сделките в страната обаче носят с 20% повече ДДС. Събраните осигуровки също нарастват – с 5.6% до 5.4 млрд. лв. Тук причината е в административното вдигане на минималната заплата и осигурителните прагове.
Към края на септември разходите са се понижили с 5% в сравнение с деветмесечието на миналата година. Причината е в бавното усвояване на европейските средства от новия период. Освен това голяма част от капиталовите разходи са предвидени за последното тримесечие на годината поради технологични и процедурни фактори, коментират от финансовото министерство.
Размерът на фискалния резерв към края на септември е 14.3 млрд. лв., което е почти колкото предходния месец. От него 12.8 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 1.5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. За сравнение – преди една година стойността му бе 10 млрд. лв.
