Вторник, 5 юли, натоварена с автомобили улица в Слънчев бряг. Пред контролно-пропускателен пункт (КПП) стоят двама полицаи. Колите минават-заминават, за 40 минути единственият проверен е циганин, спрял автомобила и заприщил движението. КПП-то е повече от символично – нито контролира, нито пропуска.
Предния ден шефът на Областната дирекция на МВР в Бургас старши комисар Калоян Калоянов е говорил пред журналисти.
“Осем КПП-та разположи МВР в курорта от 1 юли. Увеличен е и броят на командированите полицаи. Проверяват се хора и автомобили с рисков профил. Рисков профил на автомобил е такъв, който превозва високорискови стоки от гледна точка на акцизи – наливен алкохол, стоки без бандерол. И човек, който явно няма профил на турист, а целите му са съвсем други”, казва той. Спираме се пред още едно КПП.
За половин час и там не е проверен никой
От време на време някой заблуден турист пита какво къде е, полицаят го упътва.
Входовете към комплекса всъщност са абсолютно свободни, тъй като импровизираните КПП-та са навътре – под главния булевард, разделящ курорта на две. Т.е. ако ограничават нещо, то важи за половината територия на Слънчев бряг.
Всички тези мерки бяха предприети след стрелбата срещу Митьо Очите и по повод общото терористично безпокойство. Веднага след 1 юли полетяха оплаквания от хотелиери и клиенти, че полицията се престарава с “присъствието си”, но картината явно бързо се мени.
И възникват въпроси за смисъла от цялото упражнение.
Наблюдаваме трето КПП. И четвърто…
Отново в рамките на по половин час никой не е проверен – нито автомобил, нито пешеходец. Униформените стоят, гледат, местят тела съобразно сенките. И тъй като комисар Калоянов бе заявил, че разчита на професионализма на колегите си да разпознават рисковите профили, ни остава да заключим – на 5 юли тези профили абсолютно изчезнаха!
Сред стотиците автомобили – леки, тежки, с таван, без, наши, чужди, беемвета и най-обикновени фолксвагени, не е имало съмнителни по отношение на “наливен алкохол и стоки без бандерол”. Както и за хора без профил на турист, а и със “съвсем други цели”.
Слънчев бряг определено е странно място. Презастроено до отказ и … пълно с народ през юли.
Хора по бански чакат по половин час, за да се пуснат по водна пързалка (опашката е голяма), градският транспорт (да, град, с квартали – “Фрегата”, “Стадиона”…) е по-натоварен дори от автобусите за “Дървеница” в София.
В това море от лица може да видите всякакви “профили” – татуиран западен здравеняк, припяващ си нежна песничка на R.Е.М.; рус тийнейджър (скандинавски тип) с наркоманизиран (или алкохолизиран) поглед, потропващ с краче срещу дърво (пее на дървото); най-нормални семейства – руски, немски, български…; лагерници от Подмосковието, пенсионери, както и родни мускулести момчета.
В този “мултикултурен букет” обаче изпъква една прослойка, установена териториално и отраслово – от гледачката, седнала на централна улица, през акордеониста под съседното дърво (току-що подхванал “Македонско девойче”) до поливачката на цветя и бачкатора с гащеризон – всички са представители на родното мургаво малцинство. Айде, не всички, но 90%.
Един такъв туристически труженик се бе излегнал по очи на пейка по обед на 5 юли, без да помръдва – жив ли, умрял ли, спи ли, размишлява за правосъдната реформа ли… никой не може да разбере. Но това не пречеше на стотици забързани към морето летовници невъзмутимо да го задминават.
Гледайки този плувнал в пот Вавилон, човек си мисли – да, презастрояването е лошо, но лошо ли им е на хотелиерите – обектите им са пълни; уж мутробароковите мастодонти убиват туризма, но след като се пълни, макар и с не много платежоспособни клиенти, не го ли насърчават (ето ти философски въпрос!).
И в крайна сметка, понеже иде реч за охрана, може ли цялото това множество да се опази с КПП-та (символични или действащи) и с озъртане за “рискови профили”…
Не са ли редовите полицаи хвърлени в едно безсмислено занятие, чието решаване зависи много повече от техните началници, отколкото от тях? Зависи и от едни костюмирани хора от други служби на бюро, плюс трети, които стоят в парламента и правителството.
На площада край хотел “Кубан” патрул проверява документите на мъж, българин. Малко по-късно към плажа се спускат униформени велосипедисти, от време на време щъкат мотори. Друго “присъствие” трудно може да се забележи.
В предишните дни не ще да е било така безметежно.
“Да, имаше проверки. Данъчните идваха, полицаи не знам дали са били с тях. Не бих казал, че беше много културна цялата работа, защото туристите определено се притесниха, чудеха се какво става – данъчните търсеха касови бележки, проверяваха документи, гледаха дали са спазени изискванията. Чудехме се как да не спрем обслужването. Дали ще проверяват занапред – не знаем”, разказа служител на търговски обект, който по обясними причини пожела анонимност.
Всъщност, масираната кампания на данъчните инспектори се състоя веднага след гангстерските изстъпления. Проверките преминаха по позната процедура – собствениците никак не се оказаха изненадани, което не попречи на НАП да се похвали с изловени укрити обороти.
Малко по Оруел изглежда цялата работа – нещата се променят, след като нищо не се променя.
Впрочем, знаете ли защо автобусите от градския транспорт в Слънчев бряг са пълни?
Ами защото такситата вземат 3 лв. на километър, 4.50 първоначална такса и 1.50 за престой (дневна тарифа). И това е съвсем законно, цените са изложени на стикерите – на територията на цялата община Несебър. След като е законно, туристите, ако въобще са разбрали какво се случва, едва ли могат да очакват помощ от българската НАП – секирата ги удря най-легално.
Подобно е положението и по северните курорти – хора, скъпотия, полицейски патрули, които трескаво се борят с “профили” и жежкото слънце.
На Златни пясъци на очи бият велоспедирани полицаи, а в Св. св. Константин и Елена, поради географската особеност, всеки моторизиран посетител е “подлаган на скенер” – курортът е с един-единствен вход, на него има КПП и 100% от автомобилите минават през него. Полицията е на пост там от години. Е, реално погледнато, няма как “скенерът” да действа за абсолютно всяка кола.
Така тече битката с престъпността в Слънчев бряг и други курорти. Светът е голям, рискови профили дебнат отвсякъде и спасението никой не го знае къде е…
*Репортажът на Николай Иванов е публикуван в “Сега”
