Петър Петров е депутат от Патриотичния фронт. Той е по професия инженер, експерт по програми на Европейския съюз.
Завършил химия в Софийския университет и металургия в Химикотехнологичния университет. Владее перфектно немски, английски и руски език. Изработва българска технология за термообработка на стомана в СТАН 300 в Металургичния комбинат – Дебелт. От 1991 г. е бизнес мениджър и консултант на малки и средни фирми. Има дългогодишен опит в работа с неправителствени организации у нас и в чужбина и в международни проекти по програмите на Европейския съюз. Сътрудник на ТВ СКАТ и вестник Десант в разследванията на медиите в чужбина, както и по отношение на реалностите по усвояването на парите от европейските програми. С него разговоряме именно по тази тема.
-Г-н Петров, какви са последните срокове за завършване на проектите от стария програмен период 2007-2013 година?
– Сроковете вече изтичат. Това е реалността. Дълго време се говореше и пишеше, но не се вършеше достатъчно. Сега, до 15 октомври всички дейсности по стария програмен период трябваte да са финализирани. Датата е точна – 15 октомври. Тя обаче вече премина. Съответните фирми, общини или други организации и структури, които усвояват средствата, и не са спазили датите, предстоят финансови санкции.
– Но, това означава големи неприятности. Много бенефициенти няма да са готови и да са завършили проектите. Примерно в община Бургас върви изпълнение на проект за интегриран градски транспорт, който обаче няма как да е готов в този срок. Има и няколко други инфраструктурни програми, които също не бяха довършени до 15 октомври. А, сумите по тези проекти са сериозни.
– Така е. Но, това не важи само за Бургас. Истината е, че в цяла България има голямо закъснение с реализацията на проектите и уснояването на европейските средства. Това е сериозен проблем, за който не се говори много или се споменава само мимоходом. А, тук са заложени милиарди. За съжаление вече няма време за реакция. Никакво време.
– Какво ще се случи,след като срокът не беше спазен. Какви ще са санкциите?
– В този случай не може да се каже, че ще бъдат наложени точно санкции. Реално обаче ще бъде ограничен финансовият ресурс за следващия програмен период. Това е така, защото законът позволява да черпи ресурс от други проекти. Т.е. при спряно финансиране заарди неизпълнение на сроковете, може да се завършиф целия порект, като се използват пари за други от следващия програмен период. Точно така и ще стане и у нас. Проектите няма да спрат, поне повечето, но ще се теглят авансово пари от следващия период, за да ъбдат финализирани. Какво означава това. Означава, че парите за следващите години, които са заложени за програмно финансиране, ще се стеснят. Черпейки средства за минали проекти, се залага бомба за следващите. Т.е. – вместо да изпълним сроковете и да си вземем парите, които са ни дадени от ЕС, ние пропускаме периодите, закъсняваве и изпускаме тези пари. Започваме да дърпаме от другите проекти и така ограничаваме ресурса за следващия програмен период. И тука не става дума за пет-десет и двайсет милиона евро. Сумите са много по-големи, може да достигнат и милиард. Все още е рано да коментираме с точност, яснота ще има в следващите месеци, на загубите ще са големи. По този начин пък ще блокираме бъдещите проекти с пари от европейските фондове.
– Къде са най-големите закъснения. Само за Бургас сумите може би ще надхвърлят 100 милиона лева?
– В Бургас наистина има големи закъснения, но точните суми все още не мога да ви кажа. Със сигурност ще са големи за мащабите на града. Закъснения обаче има в цялата страна. Най-много са в общините. Там сроковете поголовно не се спазват, което ви казах, че ще ни струва скъпо. Пропуските са в различни програми и оси.
– Защо се стигна до това тревожно положение. Сега ние реално ще загубим около 1 милиард евро, а може и повече. Т.е. ще пропуснем да вземем тези пари, при положение, че страната ни има нужда от свежи средства. В последните години именно европейските програми бяха най-сериозните източници, които осигурява свежи реални пари в икономиката и генерираха някаква заетост, било тя и времено в повечето случаи?
– Напълно сте прав. Страната ни ще загуби тези пари. Истината е, че ние все още нямаме необходимия администрастивен капацитет за разработка на тези проекти и програми. Говоря в национален мащаб. В някои общини има наистина професионални екипи, които си вършат работата, но в по-голяма част в това отношение, нещата са плачевни. Ние бяхме напълно неподготвени през 2007 година, когато влязохме в ЕС. Постепенно започна някаква усвояемост, все повече хора и екперти бяха ангажирени в поректите, но загубихме мвого ценно време. Все още в чисто административно-експертен аспект България е на ниско ниво. Има нужда от готови хора, които са компетентни в тематиката и са няясно как могат да се усвояват тези пари. Друга пречка бяха корупционните практики в различните общини и населени места, както и по други програми. Товап доведе до забавяне на проекти, до санкции, както и до недоверие от страна на европейските институции. Наистина европейските средства са много важни за родната икономика. В условия на тежка криза в последните години и силно снижени нива на инвестиции тези пари раздвижват процесите у нас. Заради това бяхме длъжни да ги усвоим и използваме максимално. Е, това не се случи, за което вина имат всички. И институции, и контролиращи, и може би цялата обществено-икономическа система, която явно боледува.
– Има ли светлина в тунела?
– Винаги има светлина в тунела или надежда. Ние вече имаме някакъв опит. За седем-осем години все пак сме усвоили и знания и умения. Според мен е крайно време да са задвижи и образователната система. Би трябвало в учебната програма на средните курсове да има часове по тази тема. В профилираните училища да се създадат подходящи паралелки, които да дават знания на учениците именно по усвояване на парите от европейските фондове, различни програми. Трябва да се създаде основа за подготовка на кадри на всякакво ниво- от управляващите цялата програма на бенефициента до дребния секретар- администратор. Ние нямаме такава основа, заради това загубихме ценно време, което ни струваше пари. Необходимо и самите ВУЗ-ове да наблегант по – сериозно в подготовката на кадрите в това направление. Трябва да се промени и информационната политика. Хората трябва да получават повече данни и информация, особено тези в селските райони. Самите фирми пък би следвало да са по-активни в усвояване на европейски средства, примерно по програма “Конкурентоспособност”. Медиите пък трябва да дават много повече информация и да осветляват обществото по отношение на европарите. Това е само една малка част от мерките, които ако бъдат взети, щеф има ефект. Държавните и общинските администрации също трябва да бъдат много по- работещи, гъвкави и активни. За целто обаче са необходими и отговорни хора, които мислят държавнически и с идеи за развитие на родната икономика в нейните различни аспекти.
– Говори се, че кризата винаги ще сме изостанали от другите държави в ЕС. Вие съгласен ли сте с тези твърдения?
– Това зависи от самите нас. България има всички природни дадености да върви напреди. Имаме потенциал по отношение на селското стопанство във всичките му приложения, по отношение на туризма, както и потенциал да привличаме инвестиции. Можем да развиваме и нови технологии, както и да бъдем страна – логистичен център на Балканите. Необходимо е да се смени отношението на политическата класа като цяло към тези процеси. Ние в Патриотичния фронт работим именно за възраждане на българската икономика, за стимулиране на родното производство и за създаване на нови работни места, които да бъдат открити от реални бизнес-субекти, а не дружества-фантоми. Аз смятам, ме България има шанса да излезе от дългата криза и да тръгне по пътя на икономическия стабилен растеж. Пак ще повторя обаче, че за това трябват отговорни политици-патриоти, които работят и мислят за добруването на отечеството ни.
