Те са в стабилно финансово състояние, поне ако се съди по критериите за оценка, които прилага Министерството на финансите. Нямат просрочени задължения или те са незначителни. На фона на общите им разходи ангажиментите за плащания по вече сключени договори също са в здравословно съотношение. Може би точно заради привидната си финансова стабилност тези общини се захващат и с начинания, каквито би трябвало да осъществява само частният сектор. Други местни власти пък превръщат оказването на най-елементарните си услуги в бизнес и дори начисляват ДДС за таксите, които събират.
Добре дошли в света на общинските финанси, където законът невинаги се нарушава, но управлението често се осъществява по начини и принципи, които противоречат на добрите практики и елементарната логика. „Икономист“ избра на случаен принцип няколко общини, за да провери как се отнасят местните управници към избирателите си.
Хотелиерство
На първо място, става дума за развитието на бизнесдейности като хотелиерство например. То има една главна разлика от здравеопазването, което също се предоставя чрез болници – търговски дружества. Докато здравеопазването поне на теория е поставено на основата на бизнесмодел, който разчита всяка здравна услуга да се финансира от здравната каса (или от пациентите, които най-често нямат избор), туризмът, откъдето и да се погледне, е рисково начинание. То трябва да се осъществява в преследване на печалба, а работата на държавата е не да печели, а да оказва онези услуги, които са в общ интерес на обществото и които частниците нямат сметка или не искат по други причини да оказват. Всички експерти, до които „Икономист“ се допита, посочиха, че навлизането на местните власти в туризма е лоша практика, първо, защото се излагат на риск, и второ, защото така държавата, чийто представител на местно ниво е кметството, става конкурент на частния сектор с всички рискове от изкривяване на пазара.
„Учебникарска истина е, че всеки лев, инвестиран в търговска дейност, трябва да се приема за загубен, защото носи риск от загуба, и не би трябвало средства на данъкоплатците да се влагат в такива начинания“, казва по този повод Емил Савов, заместник-председател на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).
От най-лошите примери в това отношение е хотел „Каварна“, който е собственост на общинското дружество „Каварна“ ЕООД. Хотелът функционира от пет години и въпреки че се намира на 100 метра от морския бряг, е на загуба вече две поредни години. За миналата година тя е 70 хил. лв. при негативен резултат от 100 хил. лв. за 2014 година. Единственото, което предпазва дружеството от фалит, е значителният му капитал в размер на 412 хил. лв. Той е база, която му позволява да отчете още няколко години на загуба, в които обаче ще трябва да си набавя ликвидност със заеми, защото свободните финансови средства в края на миналата година са по-малки от загубата. И ако загубата се повтори и през тази година, наличностите в касата просто ще свършат. Освен на заеми, може да разчита и на капиталови инжекции от общината, но това би дало всички основания да се подозира непозволена помощ.
От Община Каварна не отговориха на писмените въпроси на „Икономист“, нито съдействаха за интервю с кмета на града Нина Ставрева, въпреки че и инвестицията в хотела, и неговите загуби датират от времето, когато начело на града беше хевиметъл деятелят Цонко Цонев.
По различен начин, според сдружението на общините стоят нещата в Самоков. Там също има общински хотел – „Самоков Арена“, но по думите на кмета Владимир Георгиев за петте си години история той винаги е бил или на нулата, или на малка печалба. Финансови резултати не се оповестяват, защото собственик на хотела е общинско предприятие, а то има статут на дирекция в общината.
Георгиев признава, че ходът да се построи хотел е бил едновременно и рисков, и противоречив. „От една страна, не беше сигурно дали ще оправдае съществуването си, а от друга страна, породи недоволство сред собствениците на всички семейни хотели в града. Опитах да им обясня, че ние не опитваме да им направим конкуренция, а да съживим туризма в града“, казва Георгиев и пояснява, че преди да се построи хотелът, спортната зала на Самоков е пустеела. „Намираме се до Боровец, където има база от 7000 легла, но хотелите са отворени сезонно. Опитахме да убедим поне част от тях да заработят в целогодишен режим, но не се получи. Сега, когато имаме хотел, в залата редовно се провеждат спортни събития, но и конференции, календарът е натоварен целогодишно и поддържаме постоянно 50 работни места“, допълва градоначалникът. Според него от това печелят и семейните хотели, защото не всички гости на града избират общинския хотел, а той реално е създал поток от туристи, какъвто в миналото е липсвал.
Самоков е сред добрите примери и според Емил Савов, който признава, че самото наличие на хотел помага да се организират прояви и градът да увеличи средния брой на гостите си.
Спортна зала – касичка
Между двата модела на инвестиране скоро може да избере и Община Ботевград. Тя също възнамерява да затвори цикъла хотел – спортна зала, изграждайки място за настаняване до спортното си съоръжение. Само че градът има голям хотел и в този случай общината ще се превърне в явен съперник на частния бизнес, което трудно може да бъде оправдано.
Според кмета Иван Гавалюгов моделът на община Самоков може да се повтори. За „Икономист“ той обясни, че в момента спортната зала се стопанисва от общинско предприятие и не успява да генерира приходи, с които съществуването й да излезе поне „на нула“. „Ако искаме да печелим от спортната ни зала, трябва да печелим домакинства на международни състезания, а това в момента е невъзможно, защото към залата няма втора, по-малка, в която отборите да загряват преди официалните състезания. Изграждането на спортен комплекс, който включва хотел и малка зала ще ни позволи да приемаме турнири и отбори, които водят своята предсезонна подготовка. Тогава ще започнем и да генерираме приходи, след като в момента стадионът и залата се ползват безплатно от спортните дружества на територията на общината“, каза кметът Иван Гавалюгов.
Източник от общинския съвет коментира, че строителството на хотела е по-скоро пиар трик. Към него реално нямало да се пристъпи, освен ако не се намери частна компания, която след това да поеме управлението му на концесия.
Общинарят посочи като пример за благоразумно управление самата спортна зала, която е с капацитет да побира 7000 души, а е била построена за 8,5 милиона лева, което е три до шест пъти по-ниска цена в сравнение с аналогични проекти в други общини.
Интересна изобретателност пък показват по-малките населени места, които инвестираха ударно в изграждането на спортни съоръжения, предимно стадиони, подпомагани от европейските фондове. Съгласно регламентите след изграждането на такъв обект задължително минава 5-годишен „период на стопанска устойчивост“, през който обектът не може да се отдава под наем на частни клубове. Експерти, консултиращи по европейски проекти, издадоха пред „Икономист“, че това ограничение се заобикаля с елементарна хитрост. Вместо наем организациите, ползващи терените, правят дарения в полза на общината, която иначе ги пуска безплатно да провеждат състезанията си. Така всички са щастливи – общините получават някакви пари, клубовете играят в добри условия и европейските регламенти формално остават ненарушени.
И ако, представена по този начин, икономическата дейност на общините показва, че успехът на „общината капиталист“ зависи от добрия мениджмънт и внимателното планиране, не така стои въпросът при общинските наредби. Изпълнени с алогизми, при тях се наблюдава очевидно непознаване на законодателството и пренебрегване на интереса на жителите, извършвани пред бездействащия поглед на областните управители.
Странни такси
Интересен пример в това отношение може да бъде отново Община Каварна. В преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за определяне и администриране на местни данъци и такси и цените на услугите е записано, че всички цени се заплащат с включен ДДС. Това е пълно непознаване и противоречие на Закона за ДДС, коментираха специалисти и се изненадаха, че областният управител не е спрял този документ.
Друг пример при морската община е издаването на разрешение за строителство на електрогенератори от вятърна енергия. Цената за него е 8000 лева и общината има пълното право да я закове на това равнище. Трябва единствено да спази Закона за местните данъци и такси, според който „Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата“. На сайта на общината обаче липсва каквато и да било информация, която да мотивира толкова висока цена. А дали е висока, показва сравнението с най-близката цена на сходна по род услуга.
Право да събира тази такса общината има по Закона за устройство на териториите. Той дава власт и на регионалното министерство да събира такси за подобни услуги, но когато се иска разрешение от централното правителство. Справка в тарифите на министерството показва, че то взима подобна на таксата на Община Каварна сума, когато трябва да направи проучване и да разреши строителството на пътен тунел.
Тежко наследство
Obshtinski kapitalizam 2
Много от проблемите на община Каварна са завещани от предишния кмет Цонко Цонев, но не намират решение при новия градоначалник Нина Ставрева
Според Людмила Елкова, бивш заместник-министър на финансите, такса от 8000 лв. не може да бъде оправдана по никакъв начин и е пример как общината опитва да събира приходи от всеки бизнес, който показва платежоспособност. „Когато се събира такса за нещо, което само общината е овластена да предоставя, цената трябва да е ориентирана така, че само да покрива разхода по оказване на услугата, и нищо повече“, заяви тя.
За икономиста от фискалния съвет Любомир Дацов, който е и бивш общински съветник, обаче е нормално общината да прибегне до такава стъпка, защото използва географските си дадености и успява да осигури постъпления. Той е съгласен, че от гледна точка на насърчаването на бизнеса практиката не е добра, но според него компаниите нямат много други алтернативи, тъй като чисто географски местността около Каварна е сред малкото, които позволяват целогодишно да се добива електроенергия от вятърни генератори.
И децата не са подминати
В Община Хасково парадоксът е при таксите, които заплащат родителите, пращащи децата си на детска градина. Оказва се, че за 5- и 6-годишните деца, които са в предучилищна възраст и съгласно Закона за народната просвета трябва да получават услугата безплатно, общината събира дори по-високи такси. Причината е, че за тях родителите плащат такса в размер на 3,3 лева дневно за храна. При месец с 22 работни дни това предполага разход за домакинствата от 66 лева за дете. При по-малките деца – от ясла до 4-годишна възраст, максималната такса е в размер на 45 лева, а при седмичните детски градини тя е 50 лв.
За подобни недоразумения би трябвало да следят областните управители, чиято работа е да контролират законосъобразността на актовете и действията на местните администрации. Те могат директно да отменят наредби, когато противоречат на закона, и бездействието им показва или незаинтересованост, или различна от законната мотивация.
Проблеми за бизнеса
Вместо да се опитват да навлизат на бизнестеритории, общините не трябва да загърбват свои задължения, които пряко влияят на бизнеса, казват консултанти по европейски проекти. И дават пример с регистрите за минималните помощи, в които общините трябва да записват оказването на помощи за частни лица – домакинства и фирми, като безвъзмездно саниране, разсрочване и отсрочване на плащанията. Но те масово не се поддържат.
Регистрите са важни, защото подпомагането на фирмите с европейски средства по програмите „Конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ също се разглежда като вид държавна помощ, но финансирана с европейски средства. Когато компания кандидатства с проект по една от тези програми, тя попълва декларация, че не ползва други форми на държавна помощ, но това може и да не е вярно. Например, ако кандидат по една от програмите декларира, че не е ползвал помощ, а в същото време има офис в безвъзмездно санирана сграда или общината е разсрочила плащането на някой данък, това трябва да се декларира. Без да има регистър на минималните помощи обаче, това не може да се установи и при последващ одит фирмите могат да загубят правото на възстановяване на направените инвестиции. Възможно е и друго – ако те са си получили парите, след това държавата да бъде наказана с финансова корекция. Решение този проблем започна да намира едва от миналата година, когато местните власти започнаха да водят регистри за минималните помощи, но главно заради правителствената програма за безплатно саниране.
Допитването на „Икономист“ показа, че единствено в Пловдив (от анкетираните общини) има такъв регистър. Въпреки това справка от него общината не можа да предостави. В Хасково все още няма регистър за минималните помощи, но информацията за разсрочванията е добре систематизирана, защото се докладва ежемесечно пред финансовото министерство. От Каварна отказаха да отговорят и на тези въпроси, а те са сериозни, поне ако се съди по практиката в Хасково. В тази община средният размер на разсрочванията е 8500 лева по за всеки отделен случай (общо 225 за 1.92 милиона лева).
В търсене на финансово здраве
Няколко общини вече търсят помощ за финансовото си оздравяване. Това се вижда от публикуваните планове на интернет страниците им, според които водещите мерки ще са за оптимизиране на разходите и повишаване на събираемостта, а едва на последно място по ефект се предвижда увеличаването на данъците. Такива са общините Перник, Ловеч и Смолян. Други общини като Велинград, Дупница и Тетевен все още подготвят оздравителните си програми.
Така например местните власти ще преразгледат наемите по всички договори, които изтичат, планира се повишаване на концесионните отчисления, които събират, и мерки за събиране на данъци, чието плащане се бави без разрешение за разсрочване. На последно място се планира повишаването на данъчната тежест, като най-видимо е това в Перник. При сегашна ставка на данък сгради от 2 промила и таван 4,5 промила през 2017 година се очаква той да бъде вдигнат до 2,2 промила. При облагането на моторните превозни средства също плановете са за минимално увеличение на данъците. В момента ставките са по-близки до минималните, а след увеличението те ще се доближат до средата на позволения диапазон.
Съкращенията на разходи включват орязване на плащанията за представителни дейности, спестяване на електроенергия и топлоенергия. Общото между общините, които дотук са изготвили планове за оздравяването си, е, че не предвиждат съкращения на персонал. Това обаче също може да се наложи, тъй като оздравителните програми се нуждаят от финансиране с безлихвени правителствени заеми, а финансовият министър може да откаже отпускането на такива заеми, ако сметне, че местните власти не правят достатъчно, за да стабилизират разходите си.
Акценти:
• Бизнесначинанията с публичен ресурс излагат на риск парите на данъкоплатците
• Общински такси ощетяват домакинства и бизнес, но не се оспорват от областните управители
• Кметства заобикалят правилата с „дарения“ за ползването на стадиони
