Патагония е различна. Не само че не се вписва в характеристиките на умерените географски ширини на западното полукълбо, но и изобщо не се поддава на описание. Историята й е изпълнена с противоречия. И това е така, защото патагонците винаги имат различна версия и ако не сте съгласни с тях, ще трябва да се защитавате. В началото на 1600 г. те ревностно отстояват земите си, прогонвайки испанските колонизатори. Европейците не посмели да се завърнат в Патагония чак до 19 век. По времето, когато официалните власти в САЩ водят война с индианците от равнините, правителствата на Чили и Аржентина прогонват коренното население на Патагония. И почти успяват. Днес, за разлика от другите региони на Южна Америка, културата и хората в Патагония имат европейски корени: най-вече испански и италиански с примеси от Германия, Уелс и др.. Подобно на американския запад и Аляска, с които често сравняват Патагония, местните хора са известни със своя свободолюбив дух и чудатост.
Кои са границите на Патагония? Отново няма едно мнение по въпроса. За някои това са степите в южна Аржентина. Други включват целия южен край на Южна Америка. Грубо казано, Патагония започва някъде от южния край на провинция Буенос Айрес, разпростирайки се през Андите до Тихия океан.
Ако успеете да организирате пътуване си и да обиколите описания регион, ще се изненадате колко разнообразен е той като география и климатични особености: сушавите южни равнини на Аржентина, Андите, областта с езерата, мочурливият тихоокеански бряг, скалистата и неопитомена Тиера дел Фуего. Разнородни територии, които обаче имат нещо, което ги свързва – Кордилерите ( най-дългата планинска верига на планетата).
Тиера дел Фуего
Андите са се образували при взаимодействието на плочата Наска и Южноамериканската плоча. Продължителните сеизмични сблъсъци са били съпътствани от вулканична активност. И днес в Патагония има много активни вулкани. Земя на високите планински върхове, глетчерите, горещите извори и калдери. А в разноликия пейзаж своята следа оставят и призрачните вкаменени гори, образувани от вулканичната пепел, която покрила обширни горски участъци.
Патагония заема една трета от територията на Чили и Аржентина, а по-малко от 5% от населението им живее по тези земи: добра новина за всички, които търсят приключение сред неизвестностите на дивата природа. Може би двата най-известни национални парка са Тиера дел Фуего, прочута със своята неопитомена красота и забулена в романтика история и парк Торес дел Пайне.
Духът на класическите равнини на Патагония може да бъде най-добре уловен в Bosques Petrificados и Cueva de las Manos , наред с вкаменените гори и свещените пещери с отпечатъците от дланите на несъществуващи вече хора. Регионът на езерата е представен от четири близко разположени един до друг национални парка -Lanmn, Nahuel Huapi, Puyehue и Vicente Pirez Rosales. Отличителният растителен свят на Араукания (област в Чили) се намира под опеката на защитените територии на Los Paraguas и Conguillio.
Всяка година, при пролетното топене на снеговете в Андите се образуват краткотрайни езера, които захранват с вода водопадите в региона.
Част от заснежените патагонски поля лежи на територията на Национален парк “Los Glaciares”, на около 20 км. северно от Торес дел Пайне. Общо 355 ледника, които се вливат морето, влизат в територията на парка. Величественият Перито Морено заема обща площ от 3 мили и представлява най-големият запас от сладка вода на планетата.
Смятан за едно от чудесата на света, Перито Морено се издига и се срутва на всеки четири години. През деня големи блокове лед се отцепват от ледника и се сгромолясват в езерото с оглушителен шум, създавайки айсберги, които плават по течението.
Полуостровът с форма на секира, няма как да остане незабелязан с оживената си брегова ивица ивица, високите каменисти скали и екзотичните морски бозайници. Тук живеят морски слонове, морски лъвове и китове.
Централните степи
Централните степи на Аржентина са дом на Вкаменената гора и на голям брой животни. Във Вкаменената гора има множество дървета с диаметър повече от 10 фута Сравнени с вкаменените дървета в САЩ и Австралия, тези в централните степи са значително по-големи.
