Амина Мохамед e прекарала целия си живот в село Вана на брега на река Тигър. Тя е била тук през годините на управлението на Саадам Хюсеин, преживяла е войната със САЩ и дори обсадата на „Ислямска държава“.
„Един следобед ни изненадаха“, припомня си тя деня, в който бойците на „Ислямска държава“ нахлуват във Вана през 2014-та. „Просто влязоха в селото“.
По-рано тази година кюрдските бойци пешмерга избутаха „Ислямска държава“ извън Вана, с помощта на военни удари от страна на САЩ.
Но потенциално по-сериозната заплаха за живота на жителите е само на около девет и половина километра нагоре по устието на реката. Това е прокълнатият язовир Мосул, който задържа милиарди кубични метра вода.
През февруари, посолството на САЩ в Багдад предупреди американските граждани, че е възможно язовирната стена да се скъса. Това беше отправено като приоритетно предупреждение сред и без това сериозните заплахи за пътувания в Ирак.
Според САЩ язовирната стена е в риск от пропукване през пролетта и ако това се случи, тя би наводнила всичко надолу по течението на Тигър. Водата би изравнила стотици селища и би убила стотици хиляди души в рамките на часове.
„Досега никога не съм се бояла от водата, докато не чух новините за язовира“, казва Амина Мохамед. „Сега съм ужасена“.
А нагоре, при язовира, работниците по поддръжката са заети по 24 часа на ден, седем дни седмично. Те трябва непрекъснато да поддържат язовирната стена.
Всъщност язовирът Мосул съвсем не е толкова стар. Той е строен в началото на 80-те години и е сред големите инфрастрктурни проекти, подети от Саадам Хюсеи и иракското подразделение на партия БААС.
От самото начало има проблеми.
В района речното корито е съставено от нестабилна комбинация от мека почва и гипс – минерал, който се разтваря, когато водата преминава през него. През 2006-та, военното инженерно подразделение на армията на САЩ нарича Мосул „най-опасния язовир в света“.
Сега пукнатините, които ежедневно се образуват в струкурата, изискват денонощна и постоянна поддръжка.
Акил Муслим, иракски инженер, надзирава работата по укрепването на язовира. Неговият офис представлява единствено голямо дървено бюро, което е разположено долу в тунела, на стотици метри във вътрешността на язовира, под коритото.
„Необходими са постоянно по 100 души, инженери и работници, за да се поддържа конструкцията“, казва той.
Някои от пукнатините са малки, но има такива, за които са необходими по 50 тона бетон, за да се запълнят.
„Тази поддръжка е задължителна“, казва той.
Но работата по укрепването на стената спря за няколко месеца през 2014-та, след като джихадистите от „Ислямска държава“ завзеха язовира. Те го държаха под контрол за по-малко от две седмици, но дори когато иракските сили на кюрдските бойци пешмерга си възвърнаха тази ключова инфраструктура, трябваше да минат месеци, преди отново да започне работата по поддръжката.
Възможно е това сериозно прекъсване да е създало слабост в конструкцията, опасява се американското правителство.
Наскоро правителството в Багдад подписа договор с италианска компания, която да подпомогне за спешните ремонти в конструкцията. Очаква се европейският екип да пристигне по-късно този месец.
Но според Акил Мусилм, както и по думите на различни официални представители на властта в Ирак, заплахата е преувеличена.
„Медиите имат склонност да засилват страховете“, заявява Мусим „Уверяваме хората, че всичко е наред“.
Според властите в САЩ обаче не е точно така. През февруари, те предупредиха че от половин милион до милион и половина иракчани, които живеят около Тигър, няма да оцелеят, ако язовирната стена се разруши.
В село Вана, хората твърдят, че язовирът представлява за тях по-голяма заплаха от „Ислямска държава“.
Ако стената се спука, Вана ще бъде първото място, което ще бъде залято. Жителите нямат план за евакуация и понеже селото е твърде близо, при евентуална авария те биха разполагали буквално с минути да избягат.
Кибийя Джамил, която живее в селото със своя съпруг и седемте си деца, заявява, че семейството й дори няма кола, ако се наложи да бягат. А да живеят извън селото за тях не е вариант.
„Не искаме да се местим“, казва Джамил. „А и къде бихме могли да идем?“
И така тя и другите жители на Вана са категорични, че нищо няма да ги прокуди от дома – нито „Ислямска държава“, нито страхът от язовира.
