Ще посмеете ли сега, когато имате такъв отбор по волейбол, да номинирате за мъж на годината някой политик?
Сега, като ги видяхте как играят, ще си ги припишете ли на ревера на някой спортен министър?
Или ще ги пришиете директно на заслугите на ГЕРБ?
Като видяхте как се прави животът, играта и спортът от сърце – ще си помислите ли даже, че ви трябва държава, когато искаш да си българин и да побеждаваш?
Истина ли е, че българите побеждават живота, два пъти Германия, Чехия и Холандия, стават световни – без грам помощ от държавата, в мизерия и безхаберие?
И истина ли е, че българите побеждават, докато вътре в тях бушуват междуособици и всеки синод и всеки волейбол е атакуван от клонираните аватари на политическо и икономическо статукво – и въпреки това, пак побеждават?
Кои са мъжете на годината?
Тия, които плачат на чужд гроб, борят се за правата на кучетата и бежанците, създават усещането, че сме сами и предадени?
Или тези, които вдигат кръвта ти и те карат да плачеш от радост и яд? Които те утешават по-добре от ракия и по-силни са от всеки лозунг?
Кои са мъжете на годината?
Обърканият политик или крадливият кмет, дробещите се лидери на партии и люспи на партийните люспи?
Или един отбор, който направи най-трудното нещо в България – беше отбор, наистина отбор.
Да си отбор, когато обществото се фрагментира на атоми и дели на политически фобии – това не е просто титла, дадена от медиите, а е достойно за водач и Президент, на мястото на развеселения идиот, който ни назначиха за президент.
Кои са мъжете на годината?
Тези, които искат България да няма граница и да унижава гражданите си, тези, които се подмазват на Европа само, за да крадат – или тия, които са лепилото на духа и цимента на националното?
Тия, които убиват цели футболни отбори или тия, които се обединиха и без тях не можем?
Героите от риалити предаванията, пеещите по площадите за партии или идиотите от предизборните плакати?
