През 1789г. започва Великата френска революция- едно събитие, което дори и след утихването си не загубва своята сила. За пръв път в света Френската революция представя на практика трите идеологии- комунистическа, анархическа и социалистическа.
Повече от 200г. оттогава, привържениците на тези идеологии не престават да се борят за осъществяване на идеите си. В 1917г. избухва болшевишката революция в Русия и по-късно много други по-малки страни следват примера й с надеждата, че ще наложат по-справедлив ред и живот за хората. Повечето от хората, непосредствено участвали в революцията, без съмнение са убедени, че се борят за справедливост и свещено равноправие.
Хронологичният път на събитията във Франция е следният: през 1778г. Ротшилд посредством своя агент Вайшоп нарежда на масонската ложа във Франция “Гранд Ориент” да бъде готова за въстание. То се подготвя, за да се освободи престолът, да се унищожи християнската вяра и да се провокира Европа да атакува Франция, което ще даде възможност на Ротшилд да финансира всички групировки и държави, участници в борбата. Това е единственото оправдание за създаването на толкова много организации, взели участие в революцията: няколко групировки роялисти, орлеанисти, жирондисти, якобинци, монтаняри, дантонисти, санкюлоти и др.
През 1789г. със започването на революцията за пръв път в Париж се издига червеният флаг, което не означава нищо друго, освен алюзия на името на Ротшилд. Оттогава и до днес всички леви и комунистически революции и управления приемат за свой официален символ “червения флаг”.
Колкото повече четем и се задълбочаваме във Френската революция, толкова повече загадки изникват пред нас. Защо Франция трябваше да заплати милиарди франкове, за да купи реформи, които Людовик XVI предлагаше безплатно? Защо Конвентът проля толкова много кръв?
Независимо от повечето твърдения на историците, че причините за тези зверства са омразата и отмъщението на народа срещу правителствената класа, това не отговаря на истината, тъй като от всичките осъдени и ликвидирани само 5% аристократи са били екзекутирани. Кои са останалите 95%? Естествено народът.
Защо след като Френската революция е направена от народа и се провежда от народа, той я ненавижда? “Целият френски народ е срещу нас”, заявява Робеспиер пред якобинците. Това е защото Френската революция и всички следващи до ден днешен се организират от една шепа ултракапиталисти.
Стотици историци са писали за Френската революция, но повечето от тях са били “слепи”, както ги нарича генерал Череп Спиридович. Повечето от тях са избрани и платени от тази върхушка да напишат това, което им се диктува, а не самата истина. Други историци пък, черпейки сведенията и данните си от тези платени агенти, стават невинни проводници на една фалшива история.
За отбелязване е, че от толкова много историци нито един не видя скритата ръка на капиталистите, с изключение само на талантливата английска историчка Неста Вебстер.
По-правилно би било Френската, Германската, Болшевишката и всички останали революции да се нарекат с истинското им име – капиталистически революции. Очевидно е, че във всички революции досега, свободата е жертвана в името на равенството, което никъде не съществува в действителност, а е само утопия. Във Франция кралят е заменен с неограничената власт на Конвента, който пък от своя страна изпълнява точно нарежданията на своя абсолютен господар – капитала.
Както американското въстание, така и Френската революция дават възможност на Ротшилд да постави основата за едно бъдещо колосално богатство. Както в Америка, така и във Франция Ротшилд финансира и двете страни на кръвопролитието. В Америка- Севера и Юга, а в Европа агентите си във Франция и същевременно – в Англия и Прусия, които се стремят да унищожат Франция. Самият Робеспиер в последната си двучасова реч на 26 юли 1794г. разкрива, че Френската революция, както и всички останали, не се ръководят от французи, а от чужди агенти. “Аз нямам никакво доверие във всички тези чужденци, на които лицата са покрити с патриотични маски и които се мъчат да се представят за по-големи републиканци отколкото сме ние… Тези агенти на чужди сили трябва да бъдат унищожени.” (Count Cherep-Spiridovich, p.67)
За това свое “неразумно изказване” Робеспиер плаща с главата си. Нека не се забравя, че той познава до известна степен господарите си, издигнали го до тази висота. И в момент на величие и слава той решава да се отърве от тяхното опекунство, като не може да прецени силата на тези, които дръзва да обвини. Същата “грешка” направиха Наполеон, Хитлер, Ленин, Сталин и много други, които не се поучиха от неговата трагедия.
Якобински клуб
Това е най-известният политически клуб от Френската революция, в който участват голяма част от френските депутати по това време, включително Робеспиер и Мирабо. Веднага след събитията на 5-6 октомври 1789г. се образува “Общество на приятелите на конституцията”, което скоро след това приема името Якобински клуб. Сформиран е специално за дебати- обикновено на писатели, учени, техни симпатизанти чужденци и богати буржоа, които плащат висок членски внос. Членовете на Клуба са много внимателно препоръчвани и избирани. Претекстът за създаването на този Клуб е “страх от аристократичната конституция”. Същият този претекст се използва от ултрабогатите много пъти след това и до днес за създаването на най-различни идеологии като социализъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм и др.
Още от самото начало в Клуба участват около 200 депутати, на които първоначалната цел е провеждане на социални дебати. Истинската цел обаче на този Клуб е депутатите от Париж да контактуват с останалите депутати от френските провинции и да съгласуват действията си.
Според речника на Уебстер името якобинци вероятно произхожда от името на улицата “Св. Якоб”, на която се е помещавал Доминиканският манастир. Много по-вероятно е обаче то да произхожда от Якоб Исаак, един от последователите и учителите на юдейското движение хазидизъм, на което и старият Майер Ротшилд е бил горещ последовател.
Нека не се забравя, че Ротшилд е основател и финансов поддръжник на тази организация, чийто духовен баща и ръководител е Адам Вайшоп. Известните републикански манифести и нарежданията за някои кланета произлизат от решенията на този клуб. Всички предложения за Законодателното събрание са излизали оттук. От края на 1791г. събранията на Клуба стават открити и публични. След като Конвентът обявява Републиката на 22 септември 1792г. клубът си сменя името на “Общество на якобинците, приятели на свободата и равенството”. Целта е да се приобщят в Конвента депутатите от левицата и многобройните санкюлоти и да се изхвърлят жирондистите, и действително успяват да го направят.
След падането на монархията през 1792г. якобинците, без да се обявяват официално за републиканци, ръководят революцията и фактически управляват страната. Робеспиер започва чистка в Клуба и през 1793г. скъсва отношенията си с Корделиерите, Хебертистите и накрая с Дантонистите. Задачата на Робеспиер, който остава единствен водач на якобинците, е да ликвидира последователно другите фракции – цел, която в скоро време постига, след което поема пълния контрол на Конвента, Парижката комуна и местната администрация.
Революционната диктатура е творение на якобинците с помощта на санкюлотите. По-късно, когато санкюлотите правят предложение за увеличаване на заплатите и якобинците не ги удовлетворяват, същите заплащат много скъпо за тази своя грешка.
През юлските събития на 1794г. общественото мнение е, че якобинците са главните виновници за всички злини на Франция. Санкюлотите оттеглят поддръжката си, тъй като виждат голямата разлика между двете съвсем различни социални общества.
Якобинските клубове във Франция обединяват аристократичните терористи. Те са тези, които физически направиха Френската революция, но никой не казва кой в действителност е давал заповеди на Дантон, Марат и Робеспиер- официалните лидери на Клуба. Членовете на тези клубове са най-богатите и влиятелни хора на Франция. През 1794г. наброяват повече от 500 000 членове.
Истината е, че тези аристократи-терористи, наречени якобинци, са в действителност френските илюминати.
Никола М. Николов
