Ако през 1990 не беше започнал кървав военен конфликт едва ли сега светът ще да говори се великия Махамед Фарах, познат още като Мо Фара.
Ако през 1990 не беше започнал кървав военен конфликт едва ли сега светът ще да говори се великия Махамед Фарах, познат още като Мо Фара. Британският бегач на дълги разстояния има невероятно тежко детство в родината се, за което не обича да говори много. Той е роден в столицата на Сомалия – Могадишу. Молка е известно, че Мохамед има и брат-близнак. Той се казва Хасан. Двамата се появяват на бял свят през 1983 година, но седем години по-късно размириците в нестабилната Сомалия стават нетърпими. Започват убийствен конфликт, който постепенно нараства в много тежка гражданска война. Воюват няколко клана помежду си, които искат да вземат централната власт и най-вече контрола над столицата Могадишу. Икономиката на страната изпада в колапс и за кратко време по магазините и пазарити изчезват всякаква хранителни продукти. Семейството на Мо Фара е принудено да избяга в съседната държава Джибути, която е значително по-стабилна. В същото време бащата на фамилията е успял да се добере до Лондон и иска статут на политически бежанец. Британското правителство му го дава. Той настоява да прибере и семейството си, но му се разрешава да вземе само едно дете. По това време Мохамед и Хасан имат и още една сестра. Бащата обаче избира Мохамед. Раздялата на близнаците е тежка и мъчителна.
В Англия обаче Мо Фора получава шанс да развие уникалния си талант. Още 14 годишен той бяга 800 метра за 1,56 минути. На 15 годишна възраст пък стига до 3,51 на 1500 метра. На 16 години и половина бяга 5,55 минути на 2000 метра с препятствия. Изключително впечатляващи постижения. Постепенно треньорите го насочват към по-горните дисциплини, в по-дългите дистанции. Постиженията не идват толкова бързо, той не успява да влезе веднага в елита на Европа и света, но е много упорит. Бавно, но сигурно се превръща във властелина на бяганията. В момента е най-великият и най-комплексният бегач, като може спокойно да се твърди, че няма и аналог и световен и исторически мабащ. Постиженията му в отделните дисциплини са смайващи. Мо Фара бяга маратон за 2 часа и 8 минути и има постижение на 800 метра 1,45,1 минути. Официално на двете обиколки срещу името му е записано 1,48,69 от 2003 година, но реално той е бягал 1,45 минути на тренировко с още двама свои съотборници. Това е станало през 2011 година. Нека да проследим и другите му бягания 1500 метра – 3, 28,81 / 3000 метра – 7,36, 85/ две мили , което е равно на 3218 метра – 8,03,40 минути- световен рекорд/ 5000 метра – 12,53 ,11минути/ 10 хиляди метра – 26, 46, 57 минути. На полумаратон има смайващите 59 минути и 32 секунди. Така Мо Фара има суперпостижения реално от 800 метра до ….маратон. Няма друг бегач, който може да се сравни с него в момента. В исторически план подобни резултати е имал само великият Рон Кларк, който почина наскоро. Австралиецът бягаше и постигаше рекорди през 60-те години, като постиженията му от 1500 метра до маратон също бяха от световни величини. / Кларк има и 17 световни рекорда/. Това като, че ли не би трябвало да бъде изненада, защото последният треньор на Мо Фара, Алберто Салазар е голям привърженик на методиките на австралиеца, разбира се доста актуализирани.
Тялото на Мо Фара пък е своеобразен феномен. Той стига т.нар МКК до 93,8 мл.кг., което е смайващ показател. На тренировки е правил чудеса. Според данни от чуждата преса вендъж е бягал последователно през 5 минути почивка 2000 метра за 5,10 минути, 1500 метра за 3,42 минути, 1000 метра за 2,23 минути и 800 метра 1,49 минути. Правил е експерименти като е стигал и до 125 километров маратон без спиране със скорост 3,50 на километър. Така Мо Фара изглежда недостижим за другите бегачи. Той е вече неколкократен световен и европейски, както и олимпийски шампион. На игрите в Рио ще опита да направи традиционния си златен дубъл на 5 и 10 хиляди метра, а след това е решил да счупи рекорда на маратон. Дали ще успее? Защо не!
