Едва ли мониторинговият доклад на Европейската комисия в сектор “Образование” ще направи впечатление на тези, който трябва да стресне, да събуди, да ги подтикне към незабавни мерки – отчаяни и драстични.
В него се казва: „Около 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели”.
Но нас това не ни плаши – всяка година статистиката за неграмотността на българските ученици е все по-смразяваща и всеки мислещ човек разбира, че бъдещето няма да е никак добро, да не кажем, отчайващо.
Някой ще трябва да лекува, обучава, строи, пише, говори. Кой?
В невинен разговор за професионалното ориентиране четиринайсетгодишно момиче споделя, че иска да стане екскурзоводка, но не може да изрече думата, признава, че няма познания по география и не ползва чужд език.
По-страшното е, че няма и намерение да запълни празнините. Как тогава?
Българското образовение унищожи любознателността на децата и напълно игнорира възможността мечтите им да са свързани с обучение, нови знания, наука. По тази причина снимките на нашите медалисти от международни олимпиади се споделят толкова често – те вече са толкова редки изключения, че ние групово се гордеем с кратките проблясъци в чудния свят на знанието.
Колко нелепо би изглеждало дете, което доброволно отива на кръжок по математика, корабомоделизъм, шев и кройка? Защо забравихме, че уменията на ръцете развиват мисленето?
Децата ни вече не са сръчни и изобретателни, защото нищо не правят. Те не могат да си зашият копче, да си изпържат яйце. И ако това не са проблеми на образованието, то нищоправенето рефлектира и върху способността им да си намират източници на информация.
Те могат да избият цялата вража войска в игра пред компютъра, но не могат да си намерят материали за автор или произведение въпреки многобройните образователни сайтове.
И така се раждата „бисерите” им, които не могат да предизвикат усмивка, а кървави сълзи. Защото глупостта, неграмотността и непукизмът не са весели неща.
Странно е да се жали за вимето на майката-крокодилка, защото крокодилчето-бозайник я хапело. Или, ако поетично е казано, че „лирическата героиня е родена от веда” да се запише, че е родена от „говеда”.
Добре, не познавайте поезията, не я харесвайте, но мислете.
Възможно е във време на объркани ценности и потъпкани идеали ние самите да се превръщаме понякога в говеда, но толкова не искаме вие да ставате телета. Телета с таблети.
Първосигналните реакции, плъзгането по най-лесното, нежеланието за развитие, пълното отсъствие на мисъл сътворяват нелепици, които не носят само почуда.
Бай Ганьо търгува с розово масло – написано „розово месо”.
Пред двореца са пажовете – „плажовете”.
Усещат духА на Коледа – прочетено „дУха на Коледа”… Смях, бурен смях.
Навлизаме в познатата лексика – ограничена и немощна. „Егаси якия филм, начи!”
Вече и съчинения не могат да се пишат – фантазията се подпира на две счупени патерици и няма с какво да се облече – няма думички.
“Ако бях невидим” – няма благородни постъпки, добри дела, а „ше тепам сички”.
Резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA показват, че „около 44% от учениците са функционално неграмотни по математика”. Таблицата за умножение остава непозната за мнозина.
Във втори клас не могат да направят разлика между умножение и деление. Великата тайна „с толкова по-малко” и „толкова пъти по-малко” остава неразгадана завинаги… Има ли смисъл да отваряме дума за басейна, който се пълни от три тръби?
Ситуацията е наистина страховита. Можем да нападнем социално изтърбушения български учител, който не е креативен, търпелив и всеотдаен будител.
Можем да потърсим вина в незаинтересования родител.
Можем да поискаме сметка на управляващите в образованието.
Но истината е, че в нашето общество образованието не е ценност. Ние забравихме неговото огромна значение, принизихме ролята му. И се унищожихме.
Уеб кафе
