Един символите на българския футбол трябваше да премине през куп перипетии, само в рамките на половин година.
Клубът бе изправен пред угрозата да заиграе по села и паланки в аматьорските дивизии. След предаването на властта от страна на Тодор Батков, новото ръководство, заедно с благотворителната кампания на „сините” фенове, някак успяха да спасят лиценза. Последваха обаче нови мъчни дни. Пари за селекция липсваха. Наставникът на тима Стойчо Стоев се наложи да играе контроли почти без футболисти. В титулярния състав имаше по 7-8 юноши на клуба. Та така, доскоро…
Още в самото начало на първенството се забеляза нещо, което отдавна не беше ставало на „Герена”. Шефове, треньори, футболисти и фенове станаха сякаш едно цяло. В първите кръгове тази тенденция все още мъждукаше и бе малко по-трудна за забелязване. И по-скоро тя се изразяваше в това, че привържениците вече не издигаха транспаранти срещу ръководството. Може би и защото вече го нямаше адвокат Батков, но така или иначе – спряха. Нямаше ги и освиркванията към играчите при всяка грешна стъпка. Може би и защото на терена бяха рожби на „синята” школа, но така или иначе ги нямаше. Нямаше ги и скандиранията „Оставка” по адрес на треньора. Да, Стойчо Стоев не генетично свързан с „Левски”, но някак успя да спечели феновете – с традиционната си усмивка, с упоритата си работа, с видните за кратко време резултати… И най-вече с това, че нито веднъж не измрънка срещу тежката финансова криза, която бе налегнала най-обичания български отбор. И така спечели първоначално симпатиите, а вече може спокойно да се каже и любовта на левскарите. Нещо непосилно за мнозина, още по-малко пък такива, които не „по рождение” не са със „синя” кръв.
В последните няколко кръга обаче, това мъждукане на тенденцията се обединение се превърна в ярка светлина. Такава симбиоза между всички „части” на „синята машина” отдавна не беше забелязвана в Подуяне. Стадион „Георги Аспарухов” започва да се пълни все повече и повече. Отборът се подкрепя през всичките 90 минути, а ако е необходимо и повече. На ст. „Лазур”, при меко казано смехотворната и безотговорна игра на столичани, феновете нито веднъж не освиркаха любимците. Напротив – 120 минути безрезервна подкрепа и изпращане с аплодисменти и скандирания. В чакания с най-голям интерес мач, срещу Лудогорец, стадионът пращеше по шевовете. Левски определено не изигра най-добрия си мач. Гостите преспокойно можеха да си тръгнат с трите точки, надигравайки софиянци. В крайна сметка – 1:1, бурни аплодисменти и скандирания след края на мача. А разочарованието от това, че тимът на Кирил Домусчиев не е победен, беше огромно. Но публиката на Левски винаги е била замесена от друга мая. Прекрасно осъзнат е фактът, че не може да се печели във всеки мач. За нея винаги е било важно раздаването на терена и красивата игра. За второто все още е рано да се говори, но наистина в момента футболистите играят със „Сърце и душа за Левски София”. Та, в последния кръг привържениците на Левски дадоха своя категоричен и ясен вот на доверие. В мач, който традиционно не събира много публика, левскарите пак бяха понапълнили стадиона. Пак подкрепа до последен дъх. Пак всички бяха заедно. И пак, след края на мача, футболистите направиха своята почетна обиколка, все едно са станали шампиони. И пак бяха „наградени” с аплодисменти и „Само Левски”.
Да, Левски може и да не стане шампион. Но на „Герена” се върна левскарския дух. А това е повече от всякакви медали, купи, титли, отличия
