Посетихте ли родното Черноморие тази година? Твърде вероятно е прословутият Замък в село Равадиново да е бил едно от местата, които сте включили в плана си за посещения, независимо къде сте почивали – на юг или на север. Независимо дали сте семейни с дете или отивате да обикаляте баровете в Приморско.
Може би нашето Черноморие малко доскуча и стана твърде еднообразно, та този замък се появи, предоставяйки ни нещо интересно и нетипично за нашите географски ширини…
Затова паркирахте на прашното поле, застанахте на входа, заплатихте чинно 10 лв и влязохте в най-големия кич на Балканския полуостров.
Да, миналата година беше 6 лв, но той първоначално дори не е предвиждан да бъде отворен за посетители и след големия наплив, интерес, музикални клипове и споделяния в социалните мрежи, явно са решили “така и така влизат, що да не плащат по 10, а не по 6 лв?”.
Разходихте се, пуснахте монетка в кладенеца на желанията, който отдолу има възможност да се отвори, за да може с паричките да подпомогнете изпълнението на желанията на собственика на еклектичния мастодонт в средата на полето. Вероятно хвърлихте монетка и във фонтана на желанията.
А после продължихте край стърчаща на места арматура, скелета и недовършени фрагменти от парка и замъка. О, всъщност вътре в замъка дори не се влиза, защото още се строи, но вероятно ще стане някой ден!
Така сред радостни детски възгласи и звук от работещ ъглошлайф продължавате напред.
Деца и възрастни се радват на красивия парк и замък. Не може да се отрече – фрагменти от този имот са майсторени по интересен начин, вероятно е струвало страшно много пари, за да се направи подобно нещо.
Парк, градина, езера, животни… Всичко погледнато от една гледна точка изглежда много добре, даже в един момент си казваш, че 10 лв, които със сигурност отиват и за поддръжка на това място, не са чак толкова много. Може би този човек наистина иска да си направи замък от приказките и е на път да го стори – е, чудесно. Но пък малко неприятно става, че при 10 лв вход трябва да се плати и 1 лв за тоалетна и 3 лв за вода, но да… Ние сме тръгнали на почивка все пак, подготвени сме за това, пък и всички са били тук.
Няма значение дали и кой ще влезе да го види, почти няма значение и фактът, че културната стойност и значение на мястото са нулеви. Имат значение няколко други неща – дадохте ли поне 10 лв през последната година, за да посетите художествена галерия, музей, старинна къща или нещо друго, театър, ако щете?
Замислихте ли се да дадете 10 лв, за да посети детето ви място, където да излезе с различно впечатление от това, че си е направило селфи в зоната за селфи в Равадиновския замък?
Интересното е, че културните ни институти тънат в мизерия и нищета, но те явно са твърде невзрачни за българина, не са кичозни, огромни и обвити в злато и приказни истории за вятъра.
Уважаеми посетители, получихте ли касова бележка или поне билет за вход срещу десетте си лева? Замислихте ли се за това? Вероятно да, но еуфорията е била голяма и това е без значение, нали ми дадоха карта и ще се снимам и тагна.
…”Заповядайте да се снимате с Краля за спомен… На излизане можете да получите снимката си срещу 5-6-7-10 лв”. А осъзнахте ли, че това всъщност е страхотната система за преброяване на посетителите – учтиво си помолен да се снимаш с Краля, а за 30 минути нови 100-тина посетители нямаха нищо против ексцентричния собственик да ги преброи на снимката и да укрие малко данъци.
Става ми лошо и треперя от яд, не за това, че отидохте да се радвате на посредствен кич, а че не отивате да се радвате на културното наследство, което имаме у нас във всякакви форми, което не по-малко заслужава вниманието ви!
Яд ме е, че помагате на един да укрива данъци, а оставяте други да живеят в забвение с по 400 лв заплата в културните институти.
Ние сами помагаме на измамниците и далавераджиите да си въртят схемите, стоим безучастно и получаваме снимка вместо касов бон – да ясно е, че тези пари от данъци, ако бъдат събрани изобщо, са непроследими, само че и за това сме си виновни ние с нашето бездействие.
Добре дошли. Заповядайте да се снимате с Краля, защото имаме много още да ремонтираме.
Текстът е от редакционната поща на Webcafe.
