Бизнесът настоява за реформа във висшето образование, която да задължи студентите, които завършват “държавна поръчка”, да работят определен брой години за българската икономика, преди да напускат страната.
Произнесете го на глас няколко пъти.
Бизнесът настоява държавата да задължи студентите да работят в България, след като завършат. Бизнесът настоява държавата…
Оставяме настрана факта, че за пореден път “предприемачите” искат да черпят с чужди бонбони.
Ако утре някоя фирма предложи да плаща разходите за висше образование на 50 студенти, които след това да работят за нея две, три или пет години, е едно. Да не желаеш да предложиш обаче нормални условия на труд и да искаш от държавата да задължи някой да работи за теб, е съвсем друго.
Вместо да се опитват да бъдат конкуретноспособни на вътрешния и най-вече на външния пазар (пък бил той и на труда), фирмите продължават да искат нещо от държавата. Този път да разпределя кой къде, кога и колко време да работи.
Преди 1989 беше лесно. Студент по икономика се ставаше само с роднина партизанин. В чужбина (разбирай ГДР) се излизаше с разрешение от милицията.
В Петрич и Видин се ходеше с открит лист, електроуреди се купуваха със записване, а хранителни стоки – с купони.
Когато партията ти кажеше, че отиваш лекар в Узунджово, отиваш лекар в Узунджово.
Сега обаче е сложно. Първо отвориха столицата и сега всеки желаещ може да дойде, когато си поиска и да живее и работи в София. А откакто сме влезли в ЕС, направо не се трае: шества някаква свобода на движение и всеки с претенции за по-високо заплащане може да хукне накъдето си поиска. Някои дори предпочитат да берат ягоди в Англия пред блестящите условия, които предлага българската икономика.
Докато българският бизнес си мечтае да стане “както преди”, пропуска един важен детайл. Преди, по бай Тошово време, него го нямаше. Не съществуваше.
Между бизнес и бизнес разликата е като между студент и студент. Едни превземат чужди пазари, други си проверяват мейла само в сряда.
Докато българската фирма си прочете пощата, китайската ти е отговорила, изпратила каталог, препоръчала продукт и още няколко варианта на същия, дала цена, отстъпка, няколко начина на плащане, няколко варианта за доставка. Поръчаните от Китай продукти пристигат заедно с отговора на българската фирма, който обикновено гласи “Можете да ни посетите на адрес Горна Оряховица, …”.
Да, тук няма как да се плащат същите заплати като в САЩ, Германия или Франция, ще кажат някои.
Но по-малко от половината българи, потърсили реализация зад граница, посочват заплащането като основна причина за това. Дали пък не е време преди да иска нещо от държавата, бизнесът да потърси кои са причините това да се случва и най-вече какви са решенията да не се?
БТПП би могла да възложи едно такова проучване и надявам се има достатъчно експерти, които да анализират резултатите. Така най-сетне би успяла да свърши нещо полезно, вместо да се превръща в поредната безполезна организация по подобие на КНСБ и КТ “Подкрепа”.
А няма ли начин държавата да ги задължи да го направят?
