Англия и Уелс (Шотландия и Северна Ирландия гласуваха за оставане) направиха немислимото за Европейския съюз и Континентална Европа, всявайки паника в редиците на евробюрократите с изваждането на Великобритания от Общността. Това на пръв поглед е шок и изненада за всички еврооптимисти и повод за допълнително разклащане на „основите на мира” от страна на крайнодесните и евроскептиците на Стария континент.
Но резултатът от проведеното национално допитване (51,9% за излизане от ЕС срещу 48,1% за оставане, което е ясен показател за социално разслоение) е съвсем закономерен с оглед на оформилата се през последните десетилетия социална карта именно в Англия и Уелс. Принципът е съвсем прост: имаш ли пари – гласуваш за запазване на членството; нямаш ли пари – гласуваш „Брекзит”. Освен това противопоставянето е също на база възраст, образование, ипотека/имот, религия и така нататък.
Проучване на лорд Майкъл Ашкрофт, проведено в деня на допитването, в което са участвали над 12 хиляди души преди референдума се проведоха стотици проучвания и 1/3 от тях бяха близо до резултата, но за сравнение с това проучване в представителните извадка преди референдума са били включени много по-малко респонденти), сигнализира за дълбоко разслоение на британското общество, разкриващо някаква йерархична/ класова по вид структура.
73% от британците на възраст под 25 години гласуваха за оставане в ЕС в сравнение с 60% на тези над 65-годишна възраст, които избраха „вън”. За оставане също предпочетоха 62% на възраст 25-34 години; 52% на възраст 35-44 години, но 56% от тези, които са на 45-54 години и 57% на 55-64 години гласуваха за прекратяване на членството.
Часове след обявяването на резултатите много млади британци на възраст между 16 и 18 години протестираха с искане и те да имат право да решават бъдещето си на подобни важни референдуми, аргументирайки се с факта, че на допитването за независимост на Шотландия през 2014 тази група имаше право на глас. Това подсказва за очевидно недоволство сред младите, което впоследствие може да се превърне в проблем, тъй като обикновено младите са проводник на социална революция.
Докато 57% от високата средна класа (AB social group) гласува за запазване на членството в ЕС, то 64% от най-ниската класа (C2Des – пенсионери на държавна пенсия, вдовици и нископлатени работници) гласуваха за „Брекзит”. Отделно повечето британци с под средно образоване подкрепиха също напускане на ЕС. Данните са показател, че изолирането на бедните от благата на съюза е било фундаментално при избор за кой лагер да се гласува.
От проучването става ясно още, че мнозинството (55% и 54%), които живеят под наем или изплащат ипотека са гласували за еврочленство, а между 45 и 55%, които имат собствени апартаменти, са гласували за „Брекзит”. Около 2/3 от тези, които живеят в общински жилища също са гласували за излизане от ЕС.
Расово между 47 и 53% от белите са гласували за напускане, докато 67% от азиатците и 73% от чернокожите – обратното. Подобна е тенденцията и по религия – 58% от християните са гласували за „Брекзит”, а 70% от мюсюлманите искат оставане в ЕС. Резултатите са неоспорими, тъй като през цялото време кампанията на евроскептиците беше насочена срещу миграцията.
Въпреки това, данните са малък показател за оформилото се разцепление в британското общество, което е свързано предимно със социално-икономическата ситуация в страната.
На ниво партии повечето от Консервативната партия и Британската партия на независимостта гласуваха за „Брекзит”. Въпреки че мнозинството лейбъристи гласува за оставане в ЕС, партията главно може да се вини за резултата от референдума в Англия и Уелс, тъй като се предполага, че тя най-ревностно трябва да се бори с образувалото се в страната неравенство и класова йерархия. Именно фундаменталният въпрос за равенството е пренебрегнат от партиите на статуквото – консерватори, лейбъристи и либералдемократи. Числата от референдума свидетелстват за това – в развитите градски райони като Лондон, Манчестър, Ливърпул, Единбург, Глазгоу, Кардиф гласуваха за запазване на членството. Въпросът е какво стана с останалата част от Великобритания.
Отговорът на въпроса е свързан с неадекватността на лейбъристите да се адаптират към изменящата се през последните десетилетия социална ситуация, което доведе и до изгубване на важен електорат в провинцията. Партията се намира в неспирен упадък, тъй като членската й маса е съсредоточена предимно в метрополисите и привлича средната класа. Още повече настоящият лидер Джереми Корбин е изправен пред „преврат” от съпартийците, след като не успя да убеди електората да гласува за еврочленството. Необходимо е да се поясни, че на референдума през 1975 година за участието на Великобритания в ЕО в по-бедните райони електората на лейбъристите като цяло не подкрепи обвързване със съюза, което е показател за започналата да се оформя тенденция.
Днес Англия може да се раздели на новопристигналите мигранти, които таят надежда, че ще намерят един по-добър свят и на все по-ксенофобско настроеното местно население, което не иска да работи за „без пари” в индустриалния и селскостопанския сектор.
41 години по-късно пренебрегнатите от партиите миньори, работниците в индустрията и по-бедните бяха повлияни от утопичните и ксенофобски идеи на политически личности като евроскептика Найджъл Фараж. Пренебрежението на лейбъристите тласна по-бедната маса от англичани към евроскпетиците, които много добре уловиха мигрантската тема като двигател за привличане на тези маси.
Не може да се пренебрегне и фактът, че миналата година на парламентарния вот близо 4 милиона души гласуваха за Британската партия на независимостта за сметка на лейбъристите. Вакуумът в Англия и Уелс беше запълнен от кампанията на евроскептиците с призиви за борба с „мигрантското нашествие”, което според англичаните от ниската класа е основният проблем пред страната, тъй като смятат, че мигрантите от Европа и други континенти им изяждат хляба.
Резултатите от референдума също са ясен индикатор, че Великобритания завива рязко на дясно и че социално-икономическите проблеми пред страната тепърва предстоят да се разрастват. В същото време повечето консерватори гласуваха за излизане на ЕС, което навява на мисълта, че част от британците няма да се посвенят да подкрепят някакъв вид „Супертачъризъм”.
Равносметката е разслоена Великобритания, която е заплашена от политическа, икономическа, социална и конституционна криза. Страната със сигурност не я очаква светло бъдеще, а много мрачни години, тъй като се е насочила към неизбежен упадък и изчезване на статута й на Велика Британия.
