Първият му опит в кухнята е почти фатален. 7-годишният Габриеле Федеричи решил да си направи пържола с маслини. Качил се на стълбичка, за да стигне до котлона и започнал да приготвя ястието си, но олиото се запалило. Бързата и спокойна реакция на баща му – да задуши огъня с капака на тигана е това, което спасило кухнята и начинаещия готвач.
Инцидентът не отказала Габриеле да готви. Казва, че баба му го научила, тъй като израснал при нея. Тя имала пекарна и едно от първите неща, които започнал да прави Габриеле (след злополучната пържола) било да меси хляб.
За да си купи мотор, на 14 години Габриеле станал барман в заведение. там започнал да приготвя най-вкусните трамезини – триъгълни сандвичи със специален хляб от мляко и брашно”.
След това се влюбва и идва в България. От 8 години е шеф готвач на ресторант “Кастело ди Сан Марино” в Бояна.
С една дума готви с любов цял живот. Освен когато е нервен.
“Виждам как готвя, когато нещо не ми е наред и предпочитам да не го правя в лошо настроение”, казва ми той.
Шеф Федеричи говори на перфектен български с италиански акцент. Замъкът, както в превод е името на заведението “Кастело ди Сан Марино”, носи духа именно на градчето-държава в Италия. В двора ви посрещат Слънце и Луна, изрисувани на каменна чешма. Стилът е изцяло италиански, както предполага шеф готвача. И гарантирано ще попаднете на една от най-добрата паста в София.
Шеф Федеричи има шестима готвачи, с които работи. Казва обаче, че не би подкрепил сина си Алекс да стане готвач, защото се оценява като лош началник.
“Поне така си мисля, защото съм перфекционист. Хората като че ли малко бягат от мен. Не викам много, но при мен е винаги напрегнато и усещам притеснението на околните”.
Трудно ми е да повярвам това, защото Габриеле се смее с глас почти на всяко изречение. Издава ми тайната на най-вкусното ястие – винаги да се усмихваме, докато го приготвяме. Затова и в чиниите на гостите на заведението никога не остава и троха.
“Това е най-големият комплимент за мен като готвач”, подчертава Габриеле.
Преди няколко дни получил и голяма благодарност. “Една българка ми благодари на перфектен италиански. Каза ми, че ястието е уникално. Това за мен е голяма чест, но италианският й не ме изненада. В България е нормално почти всички да говорят минимум 2 езика. В Италия не е така. Там говорят само италиански, не всеки знае втори език, а италианец с три език си е рядкост”
Габриеле идва в България от Рим. Поради любов. Запознал се със съпругата си Христина в ресторанта, където работел. И после казват, че само на мъжете любовта им минава през стомаха. Когато дошъл в София за първи път, шеф Федеричи разбрал, че ще остане у нас.
Харесало му спокойствието, но признава, че не е фен толкова на природата, колкото на бетонните сгради. Определя България като абсолютно различна по дух от Италия. Както и храната ни.
Научил езика само за три месеца, защото в първия ресторант, където започнал, имало само българи.
“Българските ястия ме изненадаха с подправките си. Слагате много подправки, а италианците почти никакви. Ние даваме акцент на основното в ястието – месото, рибата, пастата”, казва той.
“От вашите храни обичам салати. Ние нямаме салата. При нас е само гарнитура. Това, което наричате тук “италианска салата” въобще го нямаме в менютата в Италия”. Харесва Шопска салата, баница, и мусака – без заливка обаче.
В “Кастело Ди Сан Марино” започва работа на два пъти. Казва, че управителят на заведението буквално го откраднал от друг ресторант първия път, а вторият път го убедил да се върне, когато Федеричи решил да смени атмосферата. Така 8 години Бояна се радва на автентичната италианска паста, като към нея шеф Федеричи добавя една от любимите съставки – Пекорино, което купува от МЕТРО – твърдо италианско сирене, което е произведено от овче мляко.
“Приготвям прясна паста за няма и 5 минути. С варенето и сервирането. За суха паста са нужни поне 8 минути”.
Макар да е в България от 9 години все още не може да проумее защо българите винаги слагат малко вода, когато пекат картофи. “Това съм го виждал само тук. Не мога да го понасям. Картофът поема водата и става доста лигав. Правилният начин да печеш картофи е само с подправки и малко мазнина”, отбелязва Габриеле. И разбива мита за това, че не е полезно готвенето със зехтин. “С него не бива само да се пържи, защото високата температура променя вкуса му”.
Габриеле отбелязва, че е щастлив да вижда, че и българите вече имат култура на хранене. “Когато дойдох тук, сякаш хората гледат само да се натъпчат и да си тръгнат. Напоследък забелязвам,че хората вече се наслаждават на вкусовете, дегустират и свикнаха с различните кухни. Ето това е културата на хранене”, казва той.
И нещо интересно – шеф Габриеле Федеричи не пие розе, въпреки че е италианец.
Ако имате късмет, и в МЕТРО има пресни стриди, може и да успеете да да опитате авторския му специалитет – телешко бонфиле със стриди и сос от Просеко, който в момента е хит в Рим.
