10 месеца след началото на своето разследване и 3 дни след официалния старт на предизборната кампания за президент Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри картел при горивата. Новото ръководство на регулатора обяви, че най-големите вериги бензиностанции обменят ценова информация в нарушение на закона, както и информация за пазарните си дялове.
Компаниите „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Нис Петрол“ ЕООД (собственост на „Газпром“) и „Петрол“ АД имат 30 дни да представят възраженията си, след което регулаторът ще вземе крайното решение. Ако се потвърди картелът, санкцията е глоба до 10% от оборота на всяка една от компаниите. Според експерти годишно в България за горива се харчат малко над 6 млрд. лв. Глобите на КЗК могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
От първоначално заподозрените 7 компании е отпаднала “Ромпетрол”. Законът за защита на конкуренцията позволява дружество, което съдейства на регулатора и разкрие действащ картел, да бъде освободено от отговорност или да получи по-леко наказание. На въпрос на „Икономист“ за липсата на „Ромпетрол“от КЗК отговориха, че не е изключена възможността впоследствие да бъдат отправени твърдения за участие в картел и към други дружества.
„Новината“ за картел при горивата изглежда предизвестена, след като още през февруари регулаторът изнесе данни за странното замръзване при цените на дребно от 2013 г. до 2015 г., докато тези на едро се променяха. Изненадата е в момента, избран да бъде обявено определението за картел. Тепърва ще стане ясно и дали финалното решение ще повтори сегашното определение, или ще е в много по-мек вариант, както е ставало на два пъти досега в последните години.
Какво откри КЗК
Според КЗК между най-големите търговци на дребно има забранено споразумение и/или съгласувана практика за обмен на ценова информация. Комисията твърди, че те провеждат обща ценова политика и обменят данни за реализирани обеми продажби и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество. Целта на това поведение е „предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бензиново и дизелово гориво“.
“Установяването на сътрудничество и единодействие между посочените дружества води до елиминиране на конкуренцията, което премахва естествените механизми на свободния пазар и въздейства неблагоприятно върху икономическата среда и интересите на обществото”, заявиха в съобщение до медиите в понеделник от КЗК. Доказателствата са събрани между 22 март и 26 април чрез проверки в офисите на всички 7 компании, както и в офисите на Българската петролна и газова асоциация. От КЗК уточниха, че всички компании са съдействали.
Иззети са копия от документи на хартиен носител и доказателства от служебните компютри. Открита е електронна кореспонденция, която доказва връзки за обмен на чувствителна търговска информация. В условията на нормална конкурентна среда тази информация би следвало да бъде скрита от преките конкуренти, защото разкрива техни намерения и политики на ценообразуване, обясниха от КЗК.
Регулаторът е разширил февруарския анализ на пазара, изследвайки цените на дребно до края на юни т.г., без ДДС и акциз и сравнявайки ги с цените в ЕС по данни на Европейската комисия. Съмнения за картел заради липсата на адекватно и навременно отражение при цените на дребно на промените в цените на едро се откриват и в практиката на други антимонополни органи, като тези в Германия и Испания, сочат още от КЗК.
„Все още това е твърдение за нарушение. Картел има. Няма да могат да докажат обратното, че няма картел, защото имаме безспорни доказателства. Все още преписката е търговска тайна. Докато аз съм ръководител на КЗК, няма да има препоръки, а санкции“, заяви пред агенция БГНЕС председателят на регулаторния орган Юлия Ненкова.
Първо за медиите, после за бизнеса
Оказа се, че посочените в съобщението на КЗК компании не са запознати с мотивите на антимонополния регулатор. “Няма какво да коментираме, от Комисията за защита на конкуренцията не са ни представили никакви данни”, обявиха от “Лукойл България” пред “Икономист”. Това заявиха и част от останалите дружества.
Заради липсата на предварителна информация за бизнеса дори се разигра миниинтрига. До част от уличените компании бе достигнала информация, че съобщението на КЗК за картел на пазара на горива е изпратено преди официалното гласуване на комисарите. “Категорично тази информация не отговаря на истината. Определението бе взето в понеделник и както изисква практиката, прозрачно осведомихме обществото”, коментира пред “Икономист” Анна Янева, член на комисията.
”Твърденията за картел са много тежко обвинение, нямам съмнение, че колегите ще се защитят. Това са част от големи вериги, световни конгломерати. За момента няма решение за картел. Имаме определение, което казва, че има данни, според комисията, които данни водят до това. Трябва да прочетем (определението на КЗК, бел.ред.). Все още ентусиастите, които твърдят обратното, много бързат”, коментира изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев. Той добави, че разчита на независимостта на регулатора, но играчите в бранша били изненадани от съмненията на КЗК.
Още в началото на годината обаче представители на българската индустрия обявиха, че има основателни факти, подсказващи, че на пазара на горива у нас може да има картелно съглашение, и настояха още предишното ръководство на КЗК да го обяви. “Комисията закъсня с тези си решения, които дори и в момента не са финализирани. Има много “да” в предположенията за картел. Както многократно сме посочвали, не може при еднаква цена на суровината (петрола), която е борсова стока, при най-ниски производствени разходи в ЕС плюс най-нисък акциз на горивата изведнъж цената на горивата у нас да се оказва над средноевропейската за ЕС”, мотивира се пред “Икономист” Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. “Случаят с бензиностанциите на Марешки, които функционират толкова време, поддържайки ниски цени, различни от останалите, които са почти еднакви, нееднозначно показва, че има нещо в пазара на горива у нас”, добави Велев.
Експерти: Истинският проблем е другаде
“Комисията за защита на конкуренцията засяга само цените на дребно, което показва явлението на повърхността. За да бъде разрушен действащият сега модел, трябва да се погледне как се образуват цените на едро, какви са цените на петрола, който „Лукойл Нефтохим Бургас“ преработва, тогава ще се изясни цялата картина“, коментира пред „Икономист“ петролният и газов експерт Васко Начев.
Според него изобщо не е необходимо търговците на горива на дребно да се договорят, моделът е доминиран от „Лукойл Нефтохим Бургас“ и всеки, който не спазва правилата на играта, бива санкциониран. “Всички виждат колонката на „Лукойл”, дистрибутора на едро, и оттам насетне не е трудно всеки да постави съответните цени. Механизмът е сравнително прост – ако вие си позволите да продавате на по-ниска цена, следващия път, когато купувате от „Лукойл“, точно с този марж ще платите повече при цените на едро”, твърди Начев.
В обхвата на проверката на КЗК се включваше и поведението на основния търговец на едро „Лукойл България“, но в първото съобщение на комисията за него нямаше и дума.
Според Начев в дейността си КЗК е затруднена, защото в едно подобно разследване на действителните цени на горивата тя зависи от информация, която трябва да й подадат служби като агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите. “На територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ работят по списък 253 държавни служители от тези държавни служби. Няма как те да извършат проверка, която да покаже грешки, защото това ще означава, че именно те не са си свършили работата”, са аргументите на Начев.
По груби сметки на експерта печалбата при търговията с горива на дребно е около и над 1 млрд. лева годишно. Ако проверките засегнат и цените на петрола, и цените на горивата на едро, сумите ще нараснат многократно. Без политически чадър няма как да се случват нещата, е изводът на Начев.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ държи над 40% от пазара и няма интерес да внася повече гориво, нито да преработва повече петрол. Гръцките и румънските дружества внасят, но цената е близка до тази на “Лукойл”. Всички имат пресечна точка на интерес цените да са тези, които виждаме на бензиностанциите“, е мнението на Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията. По принцип между цената на петрола и цената на едро винаги има разлика от порядъка на около 5-10%. Но когато цените на петрола започнаха да падат драстично, в България в началото горивата поевтиняха едва с около 1 процент, а трябваше да паднат поне с 6 – 8 на сто, даде пример експертът.
“Когато през лятото на 2015-а се говореше за укриване на ДДС и за качеството на горивата, вниманието беше насочено към работата на малките бензиностанции. Всъщност това беше опит да се отклони вниманието и големите компании да поддържат по-високи цени на пазара, отколкото логиката подсказва“, добави Владимиров. По негови наблюдения в края на юли крайните снабдители на основните вериги бензиностанции успяват да поддържат марж на печалба от 10 – 15%, който е твърде висок в сравнение с другите страни в Европа. „По същото време цените на горивата в България бяха с около 16 на сто по-високи, отколкото в средиземноморската зона, което навежда на извода, че има проблеми в структурата на пазара у нас. Все пак да не забравяме, че в България има монопол на един производител“, е мнението на Владимиров.
Предисторията
Проверката на антимонополната комисия, която стигна до сегашното заключение за потенциален картел на пазара на горива, започна през август 2015 година, след като премиерът Бойко Борисов публично се възмути от високите цени на бензина и дизела. Тогава Борисов нареди до два дни КЗК да каже има ли картел при горивата заради разликата от 1 – 2 стотинки в цените на големите вериги, а Министерството на икономиката за една седмица да препломбира всички бензиноколонки в страната.
goriva
Първият отговор от КЗК дойде през февруари т.г., когато комисията обяви, че започва разследване за картел. От секторния анализ, публикуван на сайта на ведомството, стана ясно, че от началото на 2012 г. до средата на 2013 г. цените на горивата на едро и на дребно следват приблизително едни и същи трендове. Нещата след това обаче рязко се променят – докато цените на производител и на едро следват една и съща логика, цените на дребно “замръзват”. Те остават еднакви за всички търговци на дребно, независимо от поевтиняването или поскъпването на едро. “Това отваряне на ножицата между цената на едро и на дребно е ясен знак за картел”, заяви тогава тогавашният говорител на КЗК, според когото, ако до 2013 г. лъвският пай е отивал в производителя “Лукойл Нефтохим” и в дистрибутора на едро, който е от същата група, то от лятото на същата година лъвският пай вече е у търговците.
Всъщност антимонополната комисия периодично проверява и алармира за потенциален картел на пазара на горива, но така и не го намира. През 2009 г. Например след анализ на данни от началото на 2005 г. до средата на 2008 г. беше установено, че крайните цени на бензиностанциите са много сходни. “Това, от една страна, би могло да е постигнато въз основа на съгласуване между участниците, или, от друга страна, може да е резултат на обективни обстоятелства, като например високи нива на прозрачност на пазара, а оттам и естествена адаптация на участниците към тези нива”, пише в секторния анализ на КЗК тогава. Крайният резултат е, че регулаторът не откри нарушения. Тогава КЗК проучваше и пазарното положение на производителите на горива, където установи наличие на господстващо положение на „Лукойл Нефтохим Бургас“. След изследване на пазарното поведение на компанията обаче КЗК установи, че не е извършена злоупотреба с господстващо положение.
В архивите на комисията има и решение от 27 юли 2011 г. отново да направи секторен анализ на пазара на горива. Поводът е силният ръст на цената на горивата на дребно, както и паралелно движение на цените на различните участници. Въз основа на това проучване комисията излиза с извод, че трябва да извърши допълнително задълбочено проучване на поведението на участниците на пазара на едро и дребно на бензин и дизелово гориво. Резултатът година по-късно бе, че КЗК забрани на „Лукойл България“ да обявява продажните цени на горивата на сайта си, а на всички дистрибутори на дребно – цените на колонките. Още веднъж КЗК обяви, че „Лукойл България“ е с господстващо положение на пазара на едро, но не нарушава конкуренцията.
