Историято помни няколко важни решения в Руската история, които са повлияни от „водата на живота“:
През 1223 г. монголските нашествия притискат Русия и разбиват огромната руска армия. Скоро руснаците разбират, кой е бил катализатора на този погром: алкохолът. Руските военни служели на бойното поле пияни, за да превъзмогнат страховете си, за да си вдъхнат кураж, за да не изпитват болка, но каквато и да е била причината за това, монголците не проявявават симпатия към пияните си противници.
Те взимат редица княгини и графове и ги увиват в килими, които подреждат като основа за маса, върху която победителите да пируват. Представителите на руската аристокрация си отиват с викове, докато се задушават в импровизираната маса на жестоките монголци.
Алкохолът помага при избора на официална религия
Когато в края на Х в. на княз Владимир I му идва до гуша от езичеството, той решава, че е време за официална религия. Изпраща свои хора да проучат религиите в близките държави, за да може да вземе най-доброто решение за тогавашната Киевска Рус.
Веднага отхвърля юдаизма, но започва да се колебае между исляма и християнство. В исляма княз Владимир вижда един огромен минус – забраната да се консумира свинско и алкохол. Когато пратениците на княза му съобщават, че сред мюсюлманските общества не виждат никаква радост и щастие, той казва: „Пиенето е радостта на русите“. Накрая Владимир избира най-празничната религия, която може да открие: Източното православие.
Иван IV Грозни е първият руски управляващ, овладял печалбите от водката
Той създава таверни, където да се сервира водка и всички печалби да отиват директно в хазната на царската власт. До 1684 г. една трета от мъжете в държавата имат дългове към тези кръчми. С времето Иван Грозни започва да прекалява с алкохола. Нещата достигат връхна точка, когато жена му внезапно умира – той изпада в дълбока депресия, която дави във водка.
Смята се, че докато армията води военни действия за разширяване на руските граници, княз Иван IV превръща покоите си в място за извратени мъчения, пиянство и странни молитви.
Руските лидери идват и си отиват, но алкохолът остава, както и приходите, които той носи на страната си. В най-силното време на Руската империя през XIX в. приходите от алкохола и данъците от него са една трета от бюджета на страната, достатъчно за да осигуряват най-голямата армия в Европа. И докато печалбите от алкохола подпомагат ръководенето на армията и разширяването на империята, малко по малко Русия става зависима от тях.
За да увеличи приходите царското семейство дава регионални права за продаване на водка на най-висока цена, което позволява монополизирането на пазара. Властта обаче извръща поглед, когато тази система създава затворен кръг от порочни практики.
През 1994 г. Русия губи 55 000 души заради алкохола, а продължителността на живота при мъжете спада до 57,6 г. Проучвания на здравни организации сочат, че проблемът на Русия с водката води до повече от половината случаи на преждевременна смърт в страната през 90-те години.
Дори и днес един от четири руснаци има шанс да загуби живота си заради алкохол. Всичко това води до демографска криза, която сегашният руски президент Владимир Путин нарича „Най-тежкият проблем, срещу който се изправя нашата държава днес“.
С пристрастността на руснаците към алкохола са се опитвали да се борят още в царска Русия, а по-късно и в Съветския съюз.
През 2006 г. Путин прави реформи спрямо алкохолната политика
Те налагат затягане на регулацията на производството и продажбата на алкохол. Докато промяната в начина на живот на хората и икономическата нестабилност в страната може би също оказват влияние върху употребата на водка при руснаците, то регулацията на Путин вероятно също има заслуги:
Консумацията на алкохол спада с една трета, а вероятността от преждевременна смърт преди 55 драстично намаля.
