Националната агенция по приходите (НАП) е страхотна. От няколко години въведоха електронни услуги, от които дори и аз започнах да се възползвам. Отдавна не съм попълвал годишна данъчна декларация на хартия. И не само това – дори попълването на електронна декларация става все по-вълнуващо преживяване. В началото беше така, все едно си пишеш каквото искаш на твой си файл и просто го изпращаш. После обаче се появиха скритите формули зад екрана и вече не можеш да закръгляш някакви стотинки, които не ти изглеждат добре, защото системата „загрява“ на момента откъде идват тези стотинки и защо трябва да са точно там. Умна работа!
Докато не се появи онази една стотинка…
За нея обаче след малко. Наложи ми се да се сдобия с онзи лист хартия, на който пише, че не дължиш нищо на държавата. Нарича се удостоверение по член еди-кой си от закон еди-кой си. И понеже минавах покрай кварталната териториална данъчна дирекция, реших да свърша тази работа набързо. И там има електроника – теглиш билетче с номер и след по-малко или повече време номерчето ти грейва на екрана, а женски глас дори ти казва на кое гише да отидеш. Усмихната служителка, климатиците работят, сравнително спокойно.
– Имате неплатени 35 лева данъци и още 20 лев от фиш.
– Чудесно! Ще ги платя веднага, за да ми дадете документа.
– Не може! Отивате в банката оттатък, попълвате платежно по образец, после идвате да го снимам и след 3 работни дни елате да си получите документа.
– Хм, след като няма да ми дадете документа веднага, мога ли да си спестя банковото гише и да ви преведа електронно парите довечера, пък до след 3 работни дни все ще стигне до вас тази информация?
– Може, разбира се.
Така се разделяме с усмихнатата служителка. Работата не е свършена, но пък приятното прекарване е налице. И предстоящата радост от електронния контакт с институциите.
Но в онзи момент не подозирах за онази една стотинка…
Сайтът на НАП е удобен. Показва ти какво дължиш, от кога и от къде е задължението, натрупаните лихви. Отдясно има бутон „Плати“. Натискаш и плащаш – точно толкова, колкото ми показва системата. Въвеждаш си банковите данни, още един клик и си на чисто с държавата. След два дни даже получаваш автоматично генериран имейл от НАП, че плащането е постъпило при тях.
Така три работни дни след подаването на заявлението се изправям отново пред същата усмихната служителка, за да си получа документа. Рови жената в една папка, рови във втора, пита колежките си нещо, разходи се до съседна стая, пак пита… Нищо. Няма ме.
– Отидете с билетчето в стая 321.
– Какво да правя там?
– Ами, проверете защо не ви е издадено удостоверението.
Вратата е затворена. Тя изобщо не е част от системата с билетчетата, светещите номера и женския глас от стената. Чукам, влизам и… ето тук се появи онази една стотинка.
– Имате една стотинка задължение.
– Е, как така? Преведох ви дължимото, на всичкото отгоре ми изпратихте имейл, че сте получили парите.
– Ами, това е лихва, господине.
– Ами, аз си платих и лихвите, госпожо…
Тук навлизаме в технологичните тайнства на системата. Жената ми обяснява как едната стотинка била лихва за един ден. И понеже аз може да съм си платил и главниците, и лихвите, това нямало никакво значение, защото от деня на моето плащане до постъпването на парите в НАП датата се сменяла и те си начислявали лихва. Една стотинка.
– Добре, де, в сайта ви имаше точни суми. Барабар с лихвите. Вие сте си ги смятали така, аз само натиснах „Плати“.
– Ще си знаете за друг път, превеждайте още една стотинка отгоре.
Естествено, че ще си знам. И докато се чудя какво изобщо става, жената ми връчва желания от мен документ, на който пише, че дължа… една стотинка.
– Пак не се разбираме, на мен ми трябва документ, че не дължа нищо.
– Платете една стотинка отстреща в банката, изтеглете си номерче, подайте отново заявление и след седем работни дни заповядайте.
Перспективата да се занимавам още седмица с тази дреболия не ми се струва привлекателна. Опитвам се да провокирам някакво разбиране и разум. Но жената от стая 321 е непоклатима. Тогава аз леко се отдалечавам от добрия тон. Леко, само лекичко, повишавам тон. Даже я попитах трябва ли да занимаваме министър Горанов с тази една стотинка. Тук е важно да спомена, че нито се познавам с министъра, нито му имам номера, нито бих се обаждал изобщо за такова нещо. Но умишлената провокация сработи.
– Уфф, ми платете ги отсреща.
– И после се връщам с платежното и вадим документа, нали?
– Ми да…
Опашчицата пред банковото гише е поносима. Вече само се разсмивам на факта, че образците на платежните с номерата на банковите сметки са залепени на стената в едно помещение, а вързаните с шнурове химикалчета са в друго. Редът ми идва и на мен вече ми е неудобно, че занимавам толкова много хора с онази една стотинка.
Касиерката поема платежното с хладнокръвие. Очевидно не съм първият. Денят започва да изглежда още по-прекрасен, когато не ми иска и такса. Платих си онази една стотинка – за което прилагам и документ – и се върнах в стая 321. Този път жената ме посреща като братовчед си. След минутка вече съм извън сградата на НАП с документа в ръка.
Дано който трябва прочете това, за да нареди на когото трябва да направи така, че системите да си говорят помежду си и когато плащаш данъците през електронния портал на НАП, наистина ди си ги платил. И когато ти показва 0,00 лв. задължения, то наистина да дължиш 0,00 лв. Дано и някой успее да премахне онази една стотинка по трасето, която отне значителна част от днешния слънчев ден на две служителки на НАП, една касиерка на банковото гише и един пазач, на когото през минута обещавах, че ей сега ще си преместя колата.
П.П. Не споменавам коя е данъчната дирекция и съм сменил номера на стаята умишлено. Конкретните служителки са в същия капан, в който попаднах и аз днес.
Източник: Иван Бедров, Клуб Z
