На Китай бяха нужни само 20 месеца, за да учреди банка с капитал от 100 млрд. долара, в която да привлече още 57 страни – от Великобритания до Австралия.
На Китай бяха нужни само 20 месеца, за да учреди банка с капитал от 100 млрд. долара, в която да привлече още 57 страни – от Великобритания до Австралия. Проектът за азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) бе обявен от китайския президент Си Цзинпин през октомври 2013 г., а уставът й бе ратифициран на 30 юни тази година. Вероятно в историята само бретънудските институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка са били учредени по-бързо.
Една от причините Пекин да бърза с налагането на тази иначе поредна глобална банка за развитие, защото смята, че институции като МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие (ADB) дават твърде малко и твърде бавно за региона. А другата е недоволството на китайските лидери, че настоящият световен финансов ред не отговаря на възхода на азиатския гигант. И усещането е, че страната се опитва да дублира и подмени сега съществуващите глобални кредитори, които са под влиянието на САЩ.
В тази линия се вписва фактът, че успоредно с AIIB страните от БРИКС, или Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка, учредиха през 2014 г. своята Нова банка за развитие (NDB) с капитал от 100 млрд. долара. Тя официално започна дейността си на 28 юли с откриването на седалището й в Шанхай. На същата среща във Форталеза преди година петте държави създадоха и резервен фонд на БРИКС с други 100 млрд. долара в него. Година по-рано пък президентът Си Цзинпин представи визията си за "нов път на коприната". Той трябва да свързва по суша Китай с Европа, минавайки през пояс от страни в Централна Азия. Инициативата, известна като "Един пояс, един път", разполага с още 40 млрд. долара за инвестиции в инфраструктура. Всичко това сочи в една посока – страната, разполагаща с най-големите валутни резерви в света, се опитва да изгради алтернативна глобална архитектура, в която нейната финансова сила заема полагащото й се място.
По свой образ и подобие
Всъщност "няма признаци, че Китай и останалите развиващи се страни опитват да преоткрият топлата вода, като измислят напълно нови правила, стандарти и процедури за функциониране на финансовите институции", пишат в свой доклад Ханс Гюнтер Хилперт и Гудрун Вакер от влиятелната германска фондация "Наука и политика" (SWP). Напротив, новият резервен фонд на БРИКС например е обвързан с МВФ и 70% от парите в него могат да се използват само в проекти под надзора на базираната във Вашингтон институция, посочват авторите.
На въпроса защо прави тези нови банки Китай има конкретен отговор. Той идва от често цитирания доклад на Азиатската банка за развитие от 2009 г. В него се казва, че в периода 2010 – 2020 г. в инфраструктурата на Азия е нужно да се инвестират 8 трлн. долара, от които 68% в нов капацитет. От тези пари 51% трябва да се дадат за електричество, 29% за пътища и 13% за телекоми. Много от тези проекти Китай смята за свои национални приоритети, като например високоскоростна железопътна връзка между южната провинция Юнан и страните от Югоизточна Азия, пристанища в Индонезия, Пакистан и Шри Ланка, както и новият път на коприната.
Извън разсъжденията дали Китай ще се опита да замени съществуващата финансова система по-непосредственият въпрос е какъв модел и какви стандарти ще следват новите институции – например начина за избор на проекти за финансиране, трудовите условия, при които те ще се изградят, както и спазването на екологични норми. Преходният генерален секретар на AIIB, който вероятно ще стане и нейният пръв постоянен управител – Цзин Лицзюн, вече увери, че банката ще "има бизнес подход" при взимането на решения, а няма да функционира като оръдие на Пекин.
Въпреки това реалното опасение е, че при сегашния устав на AIIB, в който 25.01% от гласовете в управителния съвет имат право на вето, а Китай държи 26.06%, страната "може да построи азиатска инфраструктура по свой образ и подобие", коментира пред "Капитал" икономистът от японската консултантска компания Nomura Ричард Ку. "Заради това е добре, че редица западни страни – от Великобритания до Швейцария, имат дял във взимането на решения в AIIB, макар общият им процент от гласовете да не надхвърля 20", посочват в доклада си Хилперт и Вакер.
Китай е наясно колко е важен процентът участие в управлението на подобни институции. Тази година МВФ отново ще ревизира кошницата с резервните си валути – нещо, което се прави веднъж на пет години. През 2010 г. фондът отхвърли молбата на Пекин да включи китайския юан като световна резервна валута с мотива, че той "не се търгува свободно". Китай се надява на успех, когато 24-ата души в изпълнителния борд на МВФ се съберат през ноември да обсъдят въпроса. Но САЩ имат 17% от гласовете в управителното тяло. И съмнението, че решението за юана може да е политическо, точно както американският Конгрес все още продължава да блокира решението на МВФ от 2010 г. за увеличаване дела при гласуване за развиващите се страни, изнервя Пекин.
Хармонично съжителство
Подобно на ръководителя на AIIB президентът на банката на БРИКС индиецът Кундапур Ваман Камат заявява, че NDB вижда останалите глобални институции като МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие като партньори, а не като съперници. Но заради политическите импликации мнозина възприемат финансовите усилия на Китай в Азия като противопоставяне на САЩ. Вашингтон също подхранва това виждане, като се опита, макар и безуспешно, да отклони съюзниците си от влизане в AIIB. Въпреки това страни като Великобритания, Австралия и Южна Корея се присъединиха. Това обаче може да е само временен дипломатически неуспех за Белия дом.
Неговият основен приоритет в региона е Транстихоокеанското сътрудничество (TPP). В годишната си реч през януари президентът на САЩ Барак Обама представи договора като противовес на усилията на Китай "да пише правилата в най-бързо развиващия се регион в света". "Ние трябва да ги пишем", заяви той. Има изгледи договорът да стане реалност преди края на годината. Ключови страни като Австралия, Виетнам, Сингапур и Южна Корея искат да участват едновременно в китайските проекти и американската инициатива за сваляне на търговските прегради.
Това може да е мост между конкурентните наглед идеи. Всъщност инфраструктурата, която китайските проекти ще финансират, е "хардуерът на търговията и инвестициите – необходима, но недостатъчно за задълбочаване на интеграцията", пише в свой доклад за Brookings Дейвид Долар, бивш аташе по икономически и финансови въпроси на САЩ в Пекин. "ТРР пък е софтуерът на интеграцията, който премахва препятствията пред търговията, либерализира търговски и инвестиционни услуги и хармонизира отделните регулаторни изисквания пред търговията".
Затова китайските и американските инициативи в региона "са обречени да функционират хармонично като ин и ян", казва пред "Капитал" Лесли Йънг, професор по икономика в базирания в Пекин Cheung Kong Graduate School of Business. Това е така, защото евентуално противопоставяне помежду им ще доведе до обособяването на регионални блокове и дезинтеграция на търговията, смята той. Хармоничното допълване и балансиране пък вероятно ще доведе до задълбочаване на интеграцията в Азиатско-тихоокеанския регион.
"За момента е трудно да се предскаже дали AIIB ще има положителна или отрицателна роля в световната икономика", обобщава Ричард Ку. Той вижда две важни последствия. Първото е краткосрочно. "Най-малкото, възникването на международна институция с различна гледна точка от тази на западните кредитори ще вдигне качеството на дебата за дълговите проблеми на развиващите си икономики."
Второто, и по-важно според него, е, че усилията на Пекин да наложи юана в световната търговия проправят пътя на частния китайски капитал към чужбина. Депозитите в китайските банки в момента възлизат на 21 трлн. долара, което надхвърля два пъти брутния вътрешен продукт на страната. "Затова малко неща ще имат по-голямо значение за света в идните 15 години от насочването на китайските инвестиции навън", заключава Ку.
Източник: Капитал
