Как може да има развита икономика в държава, в която всеки четвърти работещ получава парите си от бюджетния сектор, корупцията и неефективната администрация активно пречат на предприемачите, а съдът в Кърджали и съдът в Плевен постановяват по един казус две различни решения? Отговорът е – не може да има. Странно защо обаче това не тревожи особено властта.
На фона на икономическите прогнози, че недостигът на работна сила у нас през 2030 година ще стигне 250 – 440 хиляди души, НСИ публикува данни, че миналата година 532 хиляди българи са си взимали заплатите от държавния бюджет срещу 1 640 000 в частния. Като вземем предвид, че икономиката се захранва основно от обществени поръчки, парите за които идват от европейския и националния бюджет, спокойно можем да кажем, че всеки трети българин разчита на публичните финанси. Нещо, което сериозно ни приближава към гръцкия модел, който докара Атина до фалит.
Тази картина на липса на кадри за частния сектор за сметка на стълпотворението към публичния обещава устойчив нисък растеж, а поредният доклад за състоянието на държавната администрация показва, че тази тенденция е била и ще бъде трайна.
Как се извършиха реформите
Съкращенията в администрацията, за които настояваше бизнесът и които кабинетът „Борисов-2” обеща, се извършват на принципа „нищо в природата не се губи”. Администрацията е 137 7000 и е намаляла с 2% в сравнение с 2014 година, но затова пък тази година ще се увеличи със създаването на нови структури. В парламента отлежава антикорупционният закон на Меглена Кунева, с който ще се създаде ново звено със сериозен бюджет. А Патриотичният фронт е готов с проект за нова мегаструктура, която да обедини няколко съществуващи и да прибави още. Сега е юни, до края на година коалиционните партньори могат да родят още идеи какви още звена да прибавят към съществуващите 539.
Заплатите в някои администрации изглеждат направо изкушаващи, става ясно пък от доклада на Сметната палата. Над 1600 чиновници взимат заплати от по близо 7000 лева само защото работят с европроекти, а инспекторите в министерствата се разписват срещу 10 хиляди месечно, ако работят допълнително, какъвто е случаят на Пенка Белева от здравното министерство. Като нея има още десетки.
При тези много възможности за просперитет няма нищо чудно, че все повече българи се стремят към бюджетна заплата, вместо да се трудят в производствения сектор, който продължава да е силно зависим от регулациите и от настроението на чиновниците въпреки всички стратегии за добро управление на няколко правителства досега.
Къде се скри електронното управление?
През 2016 година електронните услуги, които са измерител за ефективността на администрацията, не съществуват за 179 общини. Като се има предвид, че развитието на е-услуги, предлагани от държавната администрация, е един от приоритетите на няколко поредни правителства, данните са силно разочароващи. Отделно от това десетки общини продължават да издават лицензи и събират такси, нещо, което не им е в правомощията, но няма данни някой кмет да е наказан за това.
И това не е всичко. Вместо да се задвижи машината по посока към повече ефективност, в централни и общински структури кипи труд по писане на проекти как да се подобри административният капацитет. За миналата година 198 администрации са участвали в изпълнението на един или повече проекти, финансирани от ЕС или чуждестранни донори. През 2014 участие в подобни проекти са посочили 317 администрации, през 2013 г. участие в подобни проекти са декларирали 216 администрации. Резултатът от това творчество и усвояване е, че излишните регулации продължават да тормозят бизнеса, корупцията е проблем, а електронното правителство върви със стъпките на костенурка.
