Напоследък много анализатори сравняват ситуацията в света с онази в навечерието на Втората световна война. Бивш зам.-шеф на НАТО, който сега е край Хилъри Клинтън, призовава руснаците в Сирия да бъдат избивани тайно, в Украйна се появи движение „Убивай москалите!“. Междувременно Ердоган намеква, че НАТО е ненадеждна организация, Бойко Борисов обвини ЕС за несолидарност за бежанците. Става една каша, която някои сравняват с навечерието на Втората световна война.
Има прилика с навечерието на Втората световна война дотолкова, доколкото всяка локална конфронтация е предизвестие на по-сериозен глобален сблъсък. Някъде в края на XIX век имаше фраза: „Щом се стопи снегът по балканските хребети, започва световната война“. Тогава, когато Балканите бяха барутено буре, някой скъсяваше фитила, който води до взрива. Сега световен ядрен конфликт от типа Вашингтон бомбардира Москва и обратно не може да има, но това не означава, че няма опасност от измислени локални конфликти, които се поддържат с голяма ярост като част от статуквото на сегашния свят. Нека да не забравяме, че има доволно много хора в света, в Европа и у нас, които искат точно по този начин да се развива ситуацията – с ненавист, с конфликти, с изразходване на боеприпаси, оръжие и други стълкновения. Защото това е храната на една голяма част от съвременната промишленост, преди всичко военната. Войната не е само танкове, самолети и оръдия. Войната е особен вид припечелване.
Тук е моментът да напомня, че по време на Втората световна война, когато започна проблемът със задлъжняването в Америка, тъкмо Рузвелт – тогава приятел на Съветския съюз, казва, че принципът на безкрайна война (endless war) е много добър за американската икономика. В американското мислене войната е до голяма степен спасение от локални и национални проблеми. Нека не забравяме, че фактически войната изведе Америка от кризата в 20-те и 30-те години, а не толкова политиката на Рузвелт, който беше поел курс на ляво отъждествяване на американската икономика. Ако говорим за ляво, то Рузвелт е не по-малко ляв, отколкото френските и италианските комунисти по това време.
Що се отнася до съвременната обстановка, ненавистта, която се насажда, е най-тягостна. Това е една историческа, битова и съвременна ненавист между славянските народи, които все пак говорят на един и същ език – сърби и хървати, българи, поляци, руснаци. Свидетели сме как се насажда невиждана и безпрецедентна ненавист, която се завръща като мотивация за поведение. „Убий москалите“ е примитивизъм, който много прилича на ненавистта между македонските българи и българите от „старите територии“, за която важи изразът „мразим се като братя“. Защото братската омраза е най-жестока, най-силна и най-непреодолима.
Сложността идва и от това, че Ердоган започва да се измъква от НАТО, както смятат някои; НАТО и ЕС пък са и против Турция, и против Русия, а ние сме тяхна част, но Бойко Борисов прави достлук с Ердоган. Лавиране ли е? В началото и на Първата, и на Втората световна България прави правилен избор с оглед на конюнктурата, но без мисъл за перспективата – какво ще стане след две години. Така че лавирането невинаги е дипломатическа мъдрост, а е шушумигщина пред съвременната сила. И това показва колко късогледо ние гледаме на перспективите, включително за локалните войни, които са не по-малко страшни, жестоки и губителни от глобалната война. Когато сме обявили някого за съюзник (а Турция сме я обявили за съюзник с влизането ни в НАТО), ние трябва да се съобразяваме с него, предполагайки, че и той ще се съобразява с нас. Не може вестници и списания, които днес се наричат медии ведно с телевизионните станции, да са толкова вещи в тази тайнствена манипулация в случая с екстрадирането на Бююк, която може да бъде погледната и като проява на воля, и като проява на покорство.
И друг път съм казвал – когато сме сключили съюз с една държава, когато сме станали член на НАТО, да сме мислили. И за НАТО, и за войната в Ирак, от която започна абсолютно всичко. Не съм чул някой да спомене сега четирите имена на депутати, които гласувахме против войната в Ирак и против влизането ни в НАТО. Не е ли време да кажем, че и значителна част от възвишената българска интелигенция също одобряваше войната в Ирак, където в пясъците на пустинята ние „защитавахме българските национални идеали“. Но войната в Ирак, която е минало и очевидно е гаф, стигащ до престъпление, не ни служи за урок сега, когато говорим за съвременни динамики, без да знаем как те утре ще бъдат възприемани. Някой стана ли у нас като английския премиер да каже: „Грешка беше“. Напротив. Доколкото знам, е имало проект за някаква резолюция, която е отхвърлена от Народното събрание.
Тогава за какви уроци от историята говорим?
Източник: Андрей Пантев
***
Източник: memoriabg.com
