Бургас беше един от градовете, където първи се появиха мутрите на прехода. Още през 1992 година пламнаха първите искри между местните току що сформиране борчески отряди и руските групи.
Войната беше за контрол на курорта Слънчев бряг, който тогава беше изцяло държавна собственост, но много обекти от него вече се стопанисваха на изцяло частен принцип. Начело на бургсаките „защитници” беше страховитият борец Иван Гинов-бивш европейски щампион в своя спорт. По –късно групите на Гинов овладяха курорта и наложиха първите борчески правила в него. Те се превърнаха във вещи охранители, а всеки който искаше да върти бизнес в Слънчев бряг, трябваше да плаша „такса”. След него се появи и Гошо Мечката, който основа Първа частна милиция и за кратко време се превърна в легенда. Той стана властелин на Южното Черноморие . В един момента ръководеше над 2000 души, а фирмата му бавно започна да се превръща в империя. Но през 1995 година Мечката беше убит пред зала „Атлант”. Съдружниците му в Пърма частна милиция Рали Пенков и Найден Милков отказаха да въртят този бизнес и след като поделиха активите се насочиха към други дейности. Те бяха първите, които се отказаха доброволно от доходоносното занимание и влязоха в чистия бизнес. Найден дълго време стопанисваше паркингите в Бургас, въртеше зеленчуковата борса, закупи хотел Тунджа в Ямбол, а опита късмета си и във фолс-биднеса. Рали Пенков пък се занимава с туризъм и концесионира плаща на град Обзор. Постъпката им беше последвана от Иван Гинов, който днес също е почтен предприемач. В началото на века големите фигури в местнния ъндърграунд бяха вече други. Митьо Очите и Пламен Дишков-Кела бяха пълни властелини на подземния свят и водеха тотална война помежду си. За тях е писано много. Любопитното е, че сега и двамата се занимават също само с бизнес и нямат желание да влизат в старите занаяти. Сега Димитър Желязков има охранителен бизнес, притежава фирма за таксита, занимава се и със земеделие и строителство. Печели добри пари и няма никаква желание повече да го свързват с криминалния контингент. Негови приближени споделиха, че той е имал поне една дузина оферти да влезе отново в играта с кокаин или да инвестира в каналите на емигранти от Азия, но той е бил непреклонен. По последни данни Очите имал желание да влезе в рапанджийския бизнес, но там конкуренцията е много сериозна и териториите са поделени. За целта ще са необходими и доста средства в качествена подводна техника и наемане на добри гмуркачи.
Неговият кръвен враг доскоро Пламен Дишков-Кела също е приключил с криминалните асоциации е сериозно се е ангажирал с предприемачество. Той има много земеделски земи в Странджа, притежава коне, биволи и крави, които смята да умножи и да експлоатира. Неговото желание е да се занимава с био-земеделие, което е особено актулано в последните години. Чрез компанията „Аква-системс” пък участва в различни търгове за рехабилитацията на водопреносни мрежи, работи и за частни поръчки. Кела беше един от големите петролни търговци в региона през 90-те годиин на миналия век. Сега също обмислял варианти да се включи в дистрибуцията на горива на дребно.
Друга знакова фигура в ъндърграунда Диян Гайтанов-Боксьора от години е приключил със старите си навици и също развива свой бизнес. Той има малък хотел в Бургас, притежава автомивка, както и строителна фирма. В последните една-две години също опитва да влезе в земеделието, където могат да се усвояват сериозни суми по европейските програми. Боксьора работи усилено по изграждането на новия си имидж и вече не иска да има нищо общо с новите крими-герои, които се пръкнаха в Бургас. Преди години Гайтанов минаваше за приближен човек на популярния силов бос Здравко Баретата. Той обаче винаги е отричал подобна връзки или зависимост. В интерес на истината до този момент няма и сериозни и убедителни доказателства в тази посока.
Друг „колега” на Боксьора Георги Николов-Троянеца дълго време се луташе между различни дейности в ъндърграунда. Той дори лежа в затвора по обвинение в сутеньорство. Троянецца стана известнен и с това, че е колекционер на различни екзотични животни като тропически змии, гущери и отровни паяци. Преди години дори тръгна информация за видян крокодил край село Дебелт в езерото Мандра. Хора от ъндърграунда тогава казаха под сурдинка, че въпросното животно било собственост на Троянеца, който го пуснал в езерото преди да влезе в затвора. Съдбата на крокодила е била предрешена, защото става въпрос за месец ноември, когато температурата на водата е било около 10-12 градуса. А, тези животни не могат да оцелеят повече от 48 часа при температура под 10 грудуса. Сега Троянеца върти търговия с малки обекти и продава различни бързооборотни стоки.
Николай Мечков от години е един от сериозните играчи на пазара на погребални услуги. Той владее над 50 процента от този тъжен бизнес. Преди време Мечков се конкурираше с Митьо Очите и Любен Джубрилов за разделянето на пазара в Бургас и региона. Нетовото име пък се свързваше със страховитата „група на кирките”, която стана известна в началото на 20 век. Токава, заедно със своя приятел Николай Далакманов двамата всяваха страх като мощна наказателна бригада. Групата дори беще арестувана, като Далакманов лежа и в затвора. Тези години обаче също са отдавна забравени, като Мечков има и други бизнес-идеи, които иска да развие в следващите месеци.
Антон Михайлов-Мамала е култова фигура в местния ъндърграунд. Той имаше славата на страховита мутра в края на 90-те и началото на този век. През 2005 година той беше арестуван по обвинение в сводничество и трафик на жени. Освен това, името му се спрягаше и с търговия с нелегални метали, внос на безакцизен алкохол и цигари. След като лежа в затвора, той излезе на свобода и отново бе забъркан в скандал, този път в купуване на ромски гласове за определени партии. Но по това обвинение не бе доказано нищо. В последните Мамало е бизнесмен, който върти търговия с Турция. Той е и нещо като координатор на няколко шивашки фабрики в региона, чийто собственици са турци, като отговаря за пласмента на продукцията им. Често посещаваше Истанбул, Бурса и Измир, където има офиси на негови бизнес-партньори. От две-три години за него няма почти никаква информация, което даде поводи за всякакви слухове по негов адрес, вклбючително и че има похищения срещу личността му, но нищо не бе потвърдено.
Малцина вече си спомнят братя Фратеви, които бяха актуални герои през 90-те години. Техният периметър на действие беше комплекс „Славейков”, донякъде и „Изгрев”. Братята имаха страховита слава в един момент, но бързо се ориентираха и отдавна въртят легален бизнес. По време на строителния бум успяха да инвестират в тази дейност, като паралелно въртят и заведения и тъгорвски складове. Но по никакъв начин не държат да се шуми около името им.
Така, голма част от старите батки вече се сериозни бизнесмени. Голяма част от тях навреме усетиха, че трябва да сменят амплоато и сега вече въртят пари, но по друг начин. Други не успяха да вземат завоя и сега са или покойници или в затворите. Но тези правила важат не само у нас, но и в чужбина. Достатъчно е да се гледа трилогията „Кръстникът” на гениалния режисьор Франсис Форд-Копола…….
автор: Найден Петров
