Дюните, според закона са едно специфично образувание, което е продължение на плажната ивица и всъщност са държавна собственост.
Дюните, според закона са едно специфично образувание, което е продължение на плажната ивица и всъщност са държавна собственост. Поне според закона, но според някои магистрати, очевидно не. Така се оказва поне според поредния казус в милата ни, критикувана от Европа, съдебна система. В началото на лятото една фирма, наречена „Аркутино“ ЕАД, регистрирана на Каймановите острови, защо ли, реши, че иска да строи върху дюните на същото това място, както се е кръстила фирмата, и заведе дело. За справка въпросната фирма притежава 200 декара на Аркутино, една трета от тях са дюни. Та тази офшорка поиска от българския съд да заличи дюните от кадастралната карта на резерват „Ропотамо“ и „неподкупните“ магистрати го сториха. Нищо, че дюните уж са държавна собственост, и забележете , са защитени от закона. Три месеца след позорното решение архитектите в България решиха да протестират чрез писма до МОСВ и МРРБ като остро осъждат това съдебно решение.
Главният архитект на София Петър Диков дори бе забелязан от наш репортер щателно да оглежда дюните на Аркутино, отмаряйки на плажа. Като се има предвид добрите му отношения с „Главболгарстрой“ и нейния шеф Симеон Пашов, които притежават имотите край Аркутино, нищо чудно лично главнияг на столицата да е бил гост в един от апарт хотелите на „Главболгарстрой“.
Но да се върнем на дюните на Аркутино. Темата е апетитна още от 2003-та година. Когато собственикът на земите край резервата „Аркутино“, „Главболгарстрой“ поиска от община Приморско данъчна оценка на имота, но му бе отказано.
Мераците пясъчните дюни да станат владение на строителната фирма бяха пресечени с приемането на общия устройствен план на общината.
„Главболгарстрой“ става собственик на апетитния терен от 600 декара през далечната 1995 г., по времето на Жан Виденов. Тогава държавата харизва част от плажа и дюните в района, както и прилежащата територия, включително и публичен път, на приватизираното дружество за жълти стотинки. До ден днешен не е известно отговорните институции да са разследвали как е осъществена абсурдната – невъзможна по закон, продажба на публична и изключителна държавна собственост на частни лица.
След като през 2005-та година хората на Симеон Пашов не успяват да се говорят с община Приморско продават земята. 12 години по-късно на стойност от 68 милиона лева тя е на офшорката „Аркутино“ ЕАД.
12 години по-късно нищо не е забравено, а опитите дюните да попаднат в частни ръце стават все по-напористи. Помним и аферата „Дюнигейт“ където по аналогичен начин територията беше продадена, но след силен обществен и медиен натиск сделката бе анулирана.
Но тази с дюните на „Аркутино“ не е. А интересите към уникалните пясъчни образувания са много и от много хора, никой от тях не е случаен. Въпросът е кой и кога един от тези „мастити“ бизнесмени ще успее да докопа и застрои едни от последните останали дюни у нас.
