Обикновено определянето на средната класа в „развиващите се икономики” се отнася до потребителските разходи или доходите на хората. Без съмнение доходът е релевантен индикатор, но не и когато бъде взет предвид в изолация.
Проблемът с такава дефиниция е, че дава много малко полезна информация за природата на дадено общество. Някои определят средната класа в относително изражение – класа, която стои по средата между върха и дъното. По-голямата част от хората пък я определят в абсолютно измерение – притежаване на специфичен жизнен стандарт, измерен чрез доходи или богатство, пише Quаrtz.
Ако определяме средната класа в относително изражение, т.е. спрямо богатите и бедните, взимаме под внимание средното ниво на потребление. Това е направила и Световната банка в свое проучване, в което описва социалната среда в Индия.
„Средната класа на Индия живее точно над или недалеч от линията на бедност в страната и под международните линии на бедност, най-вече в селските райони”, сочи банката.
Голям брой от официалните „небедни” хора в Индия са струпани точно над официалната линия на бедност, така че дори и леко увеличение на прага на бедността би добавило огромен брой хора към групата на мизерстващите
Хората в Индия не само са се измъквали от бедност през даден период, но други отново са затънали в нея по редица причини – като болест например. Голяма част от официално считаните за „небедни” всъщност са принадлежали към същата социална група на официално бедните.
Ако трябва да дефинираме средната класа на Индия в относително измерение, то ще бъде трудно да я разграничим от бедните.
Но социално слабите не са хомогенна маса – има степени дори в редиците на бедните хора. Както в кастовата система има йерархия дори сред по-голямата част от хората от скромен произход, така и социалната и политическата роля на крайно бедните и донякъде бедните може да се различава и дори да се сблъсква при липсата на политическо лидерство, което може да ги обедини в основния им общ интерес.
