В своя статия за сайта Grist.org писателят и автор на есета и журналистически разследвания за земеделие, хранене, кулинария и култура Натаниъл Джонсън спира вниманието си на много интересна част от човешкото съществуване, а именно консумацията на месо.
Представяйки книгата на Марта Зараска “Пристрастени към месото: историята и науката за 2.5 млн. години обесия към месото”, той разсъждава доколко човешкият вид действително е “месояден” и как това си противоречи с факта, че хората спокойно могат да живеят добре и здравословно без консумацията на месни продукти.
Представете си картина на пост-апокалиптичния свят, където ресурсите са толкова оскъдени, че се налага всичкото зърно да отива за храна на хората, вместо за изхранване на животните, пише Натаниъл Джонсън. Много скоро пържолата започва да съществува само в спомените, а яйца се търгуват само на черния пазар на непосилни цени.
Какво ще се случи в такава ситуация?
Оказва се, че подобен сценарии не е единствено мисловен експеримент, а истинска историческа случка. През Първата световна война, когато Съюзниците отрязват доставките на храна в окупираната от Германия Дания, правителството приема закон, с който задължава хората да се отърват от животните си, за да не се налага да ги хранят със станалото изведъж изключително скъпоценно зърно.
Така датчаните заколват прасетата си и целият народ започва да се харни изключително и само със зърнени култури. Стратегията на правителството проработва: вместо да умрат от глад, датчаните минават на вегетарианска диета – и не само че оцеляват, но и излизат по-здрави от продължилата около година блокада.
Очевидно единствено при подобни екстремни сценарии, хората могат да се откажат масово от консумацията на месо. Всъщност да спреш месото може да бъде изключително трудно начинание – и голяма част от нас не успяват да се справят със задачата, заключва Джонсън.
Но защо е така?
В своята книга: “Пристрастени към месото”, Марта Зараска се опитва да даде отговор именно на този въпрос. Тя анализира защо човешкият род толкова обича да яде животинско месо, въпреки че очевидно може да живее и без него. За нея датската блокада е доказателство, че ако хората имаха нужда от месо, за да бъдат здрави и за да живеят, то хиляди датчани щяха да умрат – или най-малкото да се разболеят: което не се случва.
В такъв случай, ако нашите тала не се нуждаят от месо, защо сме толкова пристрастени от него? И защо например подкрепяме индустрията, която имитира месни продукти, но не можем да възприемем по никакъв начин иимитациите на ядки или зеленчуци, например?
С какво месото има толкова голямо значение за нас?
Има теория, че човешкият род е месояден по рождение. Някои изследователи и антрополози посочват, че фактът, че имаме кучешки зъби е доказателство, че имаме билологична нужда от месото. Само че контрааргументът също е толкова валиден – в крайна сметка кучешките зъби не са символ на месоядството, защото и елените, и конете ги имат.
Според Зараска. големината на човешките кучешки зъби няма общо с начина на хранене, защото така или иначе не ядем сурово месо, за да ни трябват хищнически зъби. Но пък, според нея, яденето на месо има много общо със “сексуалното общуване и борбата”. В крайна сметка Зараска не успява да намери доказателства, че хората сме месояден вид по природа,
но за сметка на това намира социални доказателства за причините за консумация на месните продукти.
Според изследвания, в това някои да консумира месо има голяма част наследственост, така че най-вероятно има генетичен елемент. А и всички световни култури, без изключение, са стигнали до извода, че има глад, който не може да бъде задоволен единствено от вегетарианска храна. Всъщност гладът за месо е глад за протеин, според Зараска – но наистина можеш да си набавиш този протеин от фастъци, леща или бобови култури.
Точно за това и нейното заключение е, че основната причина да сме “закачени” за месото не е биологична, а социална.
Традицията хората да си делят парчета месо един с друг има история на 2.5 млн. години – още преди времената на Homo sapiens, когато нашите далечни прародители са ловували. Но преди да могат да си изработят оръжия, никак не им е било лесно да уловят каквото и да е било месно същество. За сметка на това прачовектът е можел лесно да събира семена, ядки, плодове и всякакви други неща: с които и се е изхранвал основно.
За това и не един или двама палео-антрополози смятат, че смисълът на лова в един момент не е бил точно осигуряването на храна, ами по-скоро начин да се формират социални връзки, да се печели благоразположение, да се засилват връзките в групата.
Ако човек е социално животно – месото е било абсолютното, основно разплащателно средство за общуване.
Днес вече имаме много други видове разплащателни средства – включително силно абстрактни като биткойните – но просължаваме да консумираме месо. То се е преврънало в част от нашите традиции в толкова голяма степен, че не е странно, че много хора просто не могат и да си помислят да се откажат от него.
Според Зараска в най-скоро време цивилизацията ще може да се откаже от своето “месоядство”, но единствено благодарение на заместителите, които вече се използват. Като вегетарианец, тя може и да желае това да се случи, но Джонсън е скептичен.
По нищо не личи, че светът има намерение да се откаже от яденето на месо.
Той смята, че Зараска изповядва една от съвременните утопии за свят, в който не е хубаво да се убиват животни, но най-вероятно тя осъзнава в някаква степен, че това е утопия.
В крайна сметка книгата “Пристрастени към месото” заключва, че вместо да се стремим да бъдем абсолютните примерни вегетарианци, е достатъчно просто да намалим количеството на месо в диетата си – което пък може да предизвика драстични положителни екологични промени, които да засегнат начините на отглеждане на животни, а и начините на отглеждане на фураж.
Дали и това може да стане реалност, е друг въпрос, който в много по-голяма степен зависи от политически и икономически фактори, отколкото от желанието на един или друг вегетарианец.
Но пък си струва да се замислим дали наистина любовта ни към месото е вродена, както се говори, или просто е резултат на важна човешка еволюция. В такъв случай защо да не приемем, че е възможна и нова еволюция сред хората – и то таква, в която месото не играе тази социална роля, която е изпълнявало хилядолетия наред.
