Въпреки пропукването на световния “либерален” корпус и осветяването за широката публика на безкрайните му безобразия и задкулисни манипулации, въпреки загубата на легитимация чрез изборен шут по света и у нас, тази креслива, самопровъзгласила се за житейска норма либерална прослойка не престава да театралничи, да сипе жлъч, откровени лъжи и да тиражира гнусната си пропаганда.
Довчерашното им самодоволство все пак отстъпи място на високопарен сарказъм и назидателност. Издаващ паническия страх, който изпитва.
Тези безвкусни пиеси на родния либерал авангард с до болка познатия си репертоар за терминал 2,3, палене на лични карти, посипване на главите с пепел и прочие пошла драматургия, са чисто и просто форми на инфантилен шантаж, откровена провокация към разума. Както беше казал някой – “Простотията не е най-многочислена, но е най-шумна”, именно такава е патологията на либерала, простотия и плиткоумни словесни игрички, опаковани с голяма претенция и красноречива демагогия.
Парадоксът е, че именно обявилите се за фарисеи на обществото, “готините”, “различните”, криещи се зад абстракциите на “мултикултурализма”, “човешките права”, “толерантност”, са тези които най-яростно дискриминират, обиждат, иронизират, неглижират и провеждат целенасочена словесна агресия спрямо всеки дръзнал се да се осъмни в правотата на техния Брюкселски монотеизъм.
Изповядват форма на тотален диктат. Абсолютно убедени в своята “правилност” диалогът, аргументите и фактите се сриват пред “чувствата” на това емоционално лабилно малцинство.
Инфантилните им реакции спрямо всеки дръзнал да се осъмни в правотата на техния бог бива тутакси заклеймен с етикет “нацист”,”фашист” и набързо натирен я в Сибир, я в Москва, а понякога и далечен Китай. Капсулирани в своята илюзорна”правилност” ръкомахат невротично в опит да разплетат лепкавите мрежи от празнословие, в които сами са се оплели.
Всички ги знаем, палитрата им е пъстра, преминаваща от “носители на експертиза” социолози, грантови “журналисти”, поръчкови “интелектуалци”, “Професионални протестъри”и се стигне до последното стъпало – на просто объркани граждани, за които е по-удобно да пребивават в комфортната зона на “европейската” илюзия, сляпо следващи своите нови божества безкритично и безвъпросно, просто защото така е “установено”. Всички те користно размахват прът ту от малкия екран, ту от страниците на печата а най-вече чрез социалните мрежи, където трупат последователи на своята печал.
Но кой всъщност надува балона на либералните шизофреници ? Кой диктува на довчерашния зубър с изгладената връзка ?
Въпреки привидната сложност и хаос, които генерира този нео-комсомол, чрез своята идиотска драматургия, истината винаги е проста. В дъното на всичко стои елитът на глобалисткия капитал със своите транс-национални корпорации. Това са онези анонимните, акционерите и кредиторите, които често чуваме по новинарските бюлетини. Те имат една цел – максимална печалба тук и сега, на момента, въпреки всичко!
Те не се интересуват от благоденствието на малцинствата, хомосексуалните браковете и интеграцията на неинтегрируемата мюсюлманска и циганска паплач. Тя е техен инструмент за обезкървяване на обществата, за сриване на всички бариери, всички съпротиви и пречки от това да превърнат населението на народите в еднополюсна, безкритична, безполова консуматорска маса.
А какъв по-лесен начин за изкореняването на националната идентичност, чувството на историческа принадлежност, родствена връзка и смазване на семейната институция, от това да влееш неитегрируема подивяла био маса, лесно манипулируема и безпросветна, с която трябва някак “да се научим да живеем”, да изкараш от дълбините на казана картата на сексуалната и морална деградация ?
Тези “елити” пребивават в паралелна реалност, тази на яхтите и островите с курви, реалност, в която няма никакво значение дали вашата дъщеря ще се боде с хероин, ще я изнасилват бежанци, или вашият син ще си ляга с момчета. В училищата на техните деца няма тормоз от страна малцинствата, няма потисничество на разума и вменяването на вина за миналите поколения…
За да постигнат всичко това те си създадоха бюрократична империя, на отличниците, на педантичните слуги, на задръстените зубъри и безполовите политици. Една империя на мишки! Анонимни неизбираеми и несменяеми като тях, които чрез тежко и неразбираемо законодателство всеки ден очертават и стесняват все повече и повече рамката, в която можемда живеем, докато не се задушим напълно в нея.
Познахте ли я ? Носи гордото име “Европейски Съюз”, в дверите на чиито новоиздигнати помпозни монументи с причудливи геометрични форми от стъкло се лее шампанско и чер хайвер за послушниците. А зад лъскавите и фасади новата номенклатура се хили ехидно, самодоволно, докато ласкае виночерпеца, лобистите на глобалисткия капитал.
Когато изтрезнеят започват да диктуват опорните си точки на своите верноподаници – космати феминистки, нелепи създания като Найо Тицин и останалата лаеща “Либерална” глутница. Да назидава, да разделя, да диктува новия морал, да нормира сексуалните извращения и нео-варварството на радикалния ислям.
Разумът не може да намери покой пред пределната липса на свян и безсрамие у този, либералния диктат. С безобразията си рушат света, който е граден с кръвта и саможертвата на стотици поколения, така с лекота, като внезапно спечелил тото милионер. Безсрамно си приписва и се разпорежда нещо, което не му принадлежи.
Време е да надигнем глава, да се разгневим, да направим това което трябва…
Да наритаме зубърите, да ги наритаме в ъгъла на историята.
Да прогледнем за меката власт и да изринем не само продажните политици, но и продажните журналя, НПО-та и да затапим мръсните усти на грантаджиите.
Християнски дълг е да преследваме и отстояваме истината, да изобличаваме мерзавците! Време да обърнем масата и да ги изгоним от храма.
