Прагът се използва като параметър при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище.
Въпреки суровите статистики, фактите и коментарите на специалисти, никой реално не е в дома на тези семейства.
Никой реално не се замисля как живеят, оцеляват и с какво се прехранват те. А и дори да го прави – му се вижда нещо нереално или фантастично. Като 4G ефект, който е непознат за повечето хора.
Ако приемем, че прагът на бедността е 300 лв…
Тогава един човек получава по 10 лв. на ден за един месец.
Разбира се, тези 10 лв. са, ако той не плати нито една сметка, нито един разход и нито едно потребление, което е имал през този месец.
Какво можеш да си купиш с 10лв – за един ден: закуска, обяд и вечеря?
Как да пътуваш до работа, как да се почувстваш нормален човек: как да излезеш с приятели, да отидеш на кино или на обикновено кафе?
Какво се случва обаче, когато паднем зад тази граница? Когато сумата от 300 лв. е просто мираж?
Да, в България много хора работят на т.нар. граждански договори. От дома, от офиса…за по няколко часа на ден. Тогава сумата е много по-малко от 300 лв. Разнасяш каталози, молиш се на хора да изтеглят кредит или да вземат новите хапчета с отслабващ ефект.
Тогава тези българи са почасово безработни!
Работят няколко часа и пак са бедни. Отново не могат да си купят храна, да отидат на почивка, да имат хубав телефон, да пътуват с кола или просто да живеят нормално! Те няма към кого да се обърнат или кой да им помогне.
Така се получава прецедентът, че участват в една статистика, която не ти носи нищо добро.
Никой не ти плаща тока, не ти купува храна или пък не ти прави подаръци, защото не те броят за бедстващ. Нали все пак работиш?
На всичкото отгоре – дори не ти намират работа, за да можеш сам да си позволиш всичките тези неща. Гладуваш и мизеруваш. Чакаш да дойдат по-добри дни или поне да мине зимата – след това ще му мислиш…
А дотогава – всички коментират положението ти и те съжаляват.
А ти съжаляваш, че живееш точно в държавата и точно с политиците, които ти причиняват унижението да работиш и все да си беден…
