„Решихме треньор да бъде чужденец с опит, който да знае как да наложи дисциплина в отбора. Никой не се съмнява в неговите възможности и се надяваме в края на годината той да бъде толкова весел, колкото е и сега”.
Това каза акционерът Христо Стоичков при представянето на новия треньор на ЦСКА-София Едуард Йорданеску.
Няма и три седмици по-късно думите му вече звучат смешно.
За два мача с Йорданеску начело играта на ЦСКА върви надолу. Забравете клишето как смяната на треньора носи импулс на отбора. Точно обратното. Множеството пропуски и измъченото 2:0 срещу Локо ГО беше последвано от безпомощна загуба от Дунав с 0:2.
Вярно, Дунав е хит в първенството и трябва да им се отдаде заслуженото за себераздаването и хубавите голове. Но русенци не направиха мача на живота си снощи на „Лудогорец Арена”, просто играта на „армейците” беше стихийна, безидейна, дезорганизирана и стигна само за две реални положения.
В нормална футболна среда щяхме да кажем, че няма как да се съди за треньора от два мача и съдбата му не може да зависи от тях. Но в ЦСКА треньорите гърмят скоростно, без много колебания и разяснения. Два мача са напълно достатъчни, за да бъде някой преценен и изгонен – питайте например Миодраг Йешич след последния му престой на „Армията”.
Към момента изглежда, че Йорданеску е поредният румънец, който няма да се задържи дълго като треньор в България. И това не беше трудно да се предвиди.
Трябва му време, но никой няма да го чака, програмата е тежка, предстоят мачове с Черно море и Берое, гостуване на Ботев, дерби с Левски. След още няколко продукции като с Дунав ще видим „разклащане на стола” и познатите сцени с раздяла по взаимно съгласие. В края на годината Йорданеску може и да е весел според пожеланието на Стоичков, но надали ще е в ЦСКА.
Не че самият Йорданеску е толкова виновен.
Той все още не знае къде се намира, не познава първенството, не познава отбора си, а попадна в капана на нереалните очаквания, афиширани пред феновете. ЦСКА беше подменен и фактически е нов тим, с мащабна селекция, направена след като първенството вече започна.
Постоянно пристигат нови играчи, почти изцяло от чужбина, повечето млади български футболисти бяха изгонени, отборът от миналата година, взел Купата на България, беше тотално прочистен. Треньорът Христо Янев – пуснат да си ходи след две победи, една загуба и един равен в Първа лига.
Изграденото от него беше тотално заличено, а ръководството твърди, че се бори за шампионската титла, като Стойчо Стоилов заръча „златен дубъл” и смята да го постигне чрез изграждане на нов отбор с нов треньор от петия кръг нататък.
В резултат, срещу Дунав футболистите играха все едно току-що са се запознали, което не е далеч от истината.
Да се бориш за титлата още този сезон, а да си сглобяваш отбора в движение и да поставяш треньор, който няма как да се ориентира веднага в българската реалност – малко необяснимо действие на ръководството, не е ли така? Дори за претръпналия на глупости български футбол.
Въпросът е иска ли реално ЦСКА да става шампион още тази година, въобразява ли си, че има шансове, или просто замазва очите на феновете?
Вярва ли, че с набързо взети чужденци ще играе по-добре, че ще радва феновете повече?
Едва ли. Открай време повечето „мащабни селекции” в българския футбол се правят по други причини. С български футболисти и налагане на юноши в първия отбор няма комисиони, агенти, посредници, няма достатъчно парични операции. Гриша Ганчев, Стойчо Стоилов, а и Стоичков, добре знаят това и с действията си показват кое им е приоритет и кое не.
В същото време, някак между другото разбираме, че автентичното дружество ПФК ЦСКА 1948 е обявено в несъстоятелност на 9 септември, а всичките му успехи отиват в Държавния архив.
Ден на траур няма да има.
