Митичната групировка ТИМ вече има активи за над 10 милиарда лева. Това я прави най-големият икономически субект в България.За жалост за групировката ТИМ се говори малко. Дори и в редките случаи, когато намерим човек, който да говори за тази престъпна организация, информацията се свежда до минимум.
От страх.
Страхът, че всичко в България се случва по втория начин – онзи грозният. Липсата на независима съдебна система и работещи институции насажда у хората този страх. Важно е да отбележа, че въпреки честите изявления на премиера Борисов, шефката на МВР Бъчварова и главнокомандващия на ВСС Сотир Цацаров, че борили корупцията това не е вярно. В хората остава онзи страх, пак повтарям от липса на справедливост, тъй като всеки трезво мислещ в тази държава знае вече, че тук такова животно НЯМА.
Цяла Варна, а й не само се управлява от групировката – ТИМ. Какво значи обаче това съкращение?
Накратко ТИМ е неформалното название на варненския икономически холдинг около групата „Химимпорт АД“, основан в средата на 90-те години на 20. век. Конгломератът е управляван от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев.
Престъпната органиазация е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена „Тихина“.
Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. „Генерал Скобелев“, бл. 13. В София седалището на ТИМ е в сградата на „Химимпорт“ на ул. „Стефан Караджа“ № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).
Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната „Стопанска банка“ да приберат лошите й кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари.
Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания „Хемус еър“ на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на „Дън и Брадстрийт“ има кратка информация. Според нея той е директор на „Мустанг Холдинг“, съдружник в „Ариел TV“ АД, „Таб“ ООД, „ТИМ Кар“, „ТИМ Клуб Тортуга“, свързан е с „Химимпорт Груп“ и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само „Химимпорт“ (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам „предполага се“, защото на запитването си „Дън и Брадстрийт“ не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.
От публикация на Mediapool.bg от 2015 година, разбираме че икономическият конгломерат, известен като групировката ТИМ, съдържа над 150 компании, в които работят около 10 хиляди души. По инерция все още я наричат „варненска“ групировка, понеже основните й собственици са от морския град и оттам тръгват първите им бизнес структури, които вече отдавна надхвърлят региона и имат национално покритие.
В това число влизат търговията със зърно, авиокомпания, работеща под флага на България („България Ер“), банка („Централна кооперативна банка“ – ЦКБ), застрахователно дружество („Армеец“), редица промишлени, строителни, охранителни, търговски, енергийни, туристически и медийни компании („Химимпорт“, курорта „Св. Константин и Елена“, телевизия МСАТ, в. „Черно море“, „Алфа радио“).
В началото е събирането на дългове и ваденето на рапани
Според публикациите началото на ТИМ е сложено през деветдесетте години от десетина души, всичките бивши морски пехотинци от поделението „Тихина“ край Варна. Първата регистрация на фирма ТИМ ООД е от 1993 година. Тя се занимава с охранителен бизнес.
ТИМ тръгва значително по-късно от останалите силови групировки, които станаха емблема на първото десетилетие от прехода, и води упорита борба за своето място, измествайки постепенно от Северното Черноморие ВИС-2 и СИК. Според редките публични откровения на един от лидерите на ТИМ, „разликата между тях и нас е, че ние не правим всичко за пари“. Според него успехът на групата се крие в постоянството, а не в еднократните удари.
А за негативния имидж на групировката в обществото пак неин лидер заявява, че този имидж няма да изчезне скоро. „Докато се занимаваме с черна работа като събирането на лоши кредити и преследването на длъжници, срещу нас винаги ще има съпротива“, казва той, като по този начин акцентира на едно от заниманията на ТИМ от първите години, запазено до днес – събирането на просрочени заеми по поръчка на бизнеса и банкови институции.
Версиите за първите стъпки на ТИМ са неофициални, а самите босове на организацията не желаят да ги потвърждават или опровергават. Според тези версии ТИМ тръгва като охранителна фирма и първият охраняван обект е курортът „Св. Константин и Елена“ (който сега вече е собственост на групата). Начело на охранителната фирма са Тихомир Митев и Марин Митев.
Другият бизнес на ранните тимаджии е добивът на рапани от фирма „ТИМ Фиш“. Твърди се, че рапаните са били доставяни на японска фирма по договор, сключен с посредничеството на федерацията по карате.
Експанзията на зърнения пазар
В средата на 90-те години ТИМ навлиза агресивно в търговията със зърно, като постепенно завладява повечето от зърнените силози на бившата държавна фирма „Зърнени храни“. Към момента ТИМ има пет големи мелници и 20 зърнобази в цялата страна. Тя се счита за основен играч на пазара на зърно у нас.
По същото време конгломератът навлиза и в лозаро-винарския бизнес и преработката и производството на храни. Така нейни са сухиндолският ЛВК „Гъмза“ (чрез ЦКБ), рафинерията за олио „Слънчеви лъчи“ (Провадия) и „Прима М“ – Полски Тръмбеш.
Твърди се, че първите стъпки в търговията със зърно на ТИМ са били направени с помощта на американския бизнесмен Марк Рич, който имаше особени интереси към България през 90-те години, търгувайки с българско зърно и с петрол за „Нефтохим“. Връзката на ТИМ с Рич е била осъществена от покойния вече бизнесмен Никола Дамянов, който заемаше високо място в структурата на ТИМ. Подсъдими по обвинение, че са подготвяли покушение срещу Дамянов, са братята Красимир и Николай Маринови – Маргини.
„Мустанг холдинг“, „Химимпорт“, „Варна холдинг“
ТИМ е притежател на „Мустанг холдинг“, в който е концентриран медийният и рекламният бизнес на ТИМ, (телевизия МСАТ, „Алфа радио“, в. „Черно море“, едноименна рекламна агенция, киносалони и видеотеки във Варна, ресторанти, интернет-клубове, игрални зали), интернет доставчикът „М Нет“ и веригата заведения „М Фуд“.
В края на 2008 г. „Холдинг Варна“ придоби 32% дял от „Варна риълтис“, което стана новото име на „Мустанг холдинг“.
В туристическия и развлекателния бизнес ТИМ има солидни позиции по Северното Черноморие. През юли т.г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на „Холдинг Варна“ да придобие контролен дял в курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“.
През януари „Холдинг Варна“ закупи фирмата „Голф плюс“, която строи голф игрище край Банско, и „Равда тур“, която има ваканционно селище в Равда.
Закупуването на бившото държавно външнотърговско дружество „Химимпорт“ даде позиции на ТИМ в производството и реализацията на химически продукти, торове и горива. Схемата на придобиването на „Химимпорт“ е класическа – дружеството е продадено чрез Агенцията за приватизация през 1994 г. на работническо-мениджърското дружество Химимпорт инвест“, 76.85% от което три години по-късно са изкупени от ТИМ. Управители на „Химимпорт“ са Марин Митев и Иво Каменов.
Чрез „Химимпорт“ корпорацията участва в покупката и приватизацията на редица дружества – на авиокомпаниите „България Ер“ и „Хемус Ер“ – основните български авиопревозвачи, на ЦКБ (собствен капитал 83.16 млн. лв.) на концесионера на летищата в Бургас и Варна, на застрахователното дружество „Армеец“ и на редица други. В края на 2007 г. ЦКБ пък придоби мажоритарния пакет акции на македонската „Силекс банка“.
„Химимпорт“ е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса. Според официалния отчет на дружеството за 2008 г. акционерният капитал е 150 млн. лв., собственият е 700.4 млн. лв., а притежаваните от дружеството активи са на стойност 3.193 млрд. лв..
При правителството на тройната коалиция групировката утвърди водещите си позиции в областта на транспорта и транспортната инфраструктура, като придоби освен „България Ер“ и „Параходство Българско речно плаване“. Групировката е концесионер на двете най-големи летища на Черноморието, обслужващи основния туристически поток – варненското и бургаското летища.
Чрез ред сделки конгломератът стана концесионер на варненския пристанищен терминал „Леспорт“, а както се твърди – управлява и порт „Балчик“ – основният зърнен терминал в България.
ТИМ развива строителната дейност, като неофициално се твърди, че групировката контролира строителството във Варна – жилищни сгради, хотели, заведения, търговски центрове. Конгломератът купи компанията, на която Варненската община възложи изготвянето на общия устройствен план на града.
ТИМ спечели преди две години и конкурс на общината за създаването на жилищно-развлекателен център на парцели в Морската градина, наречен „Алея първа“. Именно сделката за покупката на пет терена в градината с обща площ 117 декара (чрез „Холдинг Варна“) взриви общественото мнение в града.
Както се казва, нататък всяка идея за апетитно застрояване може да бъде безпроблемно осъществена.
За ТИМ се говори, че влиянието й е толкова силно, че не й е нужно да си купува политици или общински съветници във Варна. Те са готови да й услужват, защото, според твърденията, нищо във Варна не може да се случи без благословията на ТИМ.
Източници на инфорамция Mediapool.bg и Dnevnik.bg
Заглавието използвано в публикацията е цитирано от книгата „Новите български демони“ на германският разследващ журналист и писател Юрген Рот.
