Вчера в Брюксел варварите нанесоха два терористични удара върху Европа – същата тази Европа, която ги пусна да се разхождат свободно по улиците й, да ползват обилно нейната система за социално подпомагане и да се подиграват с нейните ценности и идентичност.
Вчера сутринта мой колега – професор по социология, вдъхновено разсъждаваше в сутрешния блок на БНТ как трябва само да победим страха. „Рискът да загинеш от терористичен акт е три пъти по-малък, отколкото да те убие мълния“, твърдеше социологът. Предлагам му да отиде в Брюксел и да обясни това на жертвите и на техните близки.
Когато Америка бе ударена от терора на 11 септември 2001 г., федералното правителство взе крути мерки за гарантиране на обществената сигурност.Направи го със съгласието и подкрепата на голямото мнозинство американски граждани. Затова в Америка рискът да загинеш от терористичен акт е нищожен. Европа днес за пореден път става жертва на терор, от който гинат и страдат невинни хора, оказали се по случайност на местопрестъплението.
Мадрид, Лондон, Париж, Брюксел… Какво още трябва да се случи, за да разбере европейският политически елит, че освен да рецитира как „спазвал ценностите си“, трябва да се загрижи и за сигурността на гражданите си? Докога в Европа ще могат да влизат безпрепятствено десетки – стотици хиляди хора без паспорти, без идентичност, ръководени от целенасочената стратегия на варварите за война и унищожение на Стария континент?
Какви ценности пазят либералните елити на Европа? Америка не пазеше ли ценности, когато гарантира сигурността на гражданите си? Импотентността на днешните европейски управници и поддържащите ги левичарски квази-либерални идеолози скоро ще тласне махалото в другия екстремум.
Европа има дълга традиция не само на либерализъм и малоумно левичарство – тя има и традиция на радикален национализъм, фашизъм, нацизъм. Дотам ли трябва да стигнем, за да изпратим в пенсия тези, които очевидно не разбират, че сме във война, че е време за защита, за отбрана, за нанасяне на контраудар върху варварското нашествие?
Ценностите ни, принципите ни, демократичните основи на обществата ни не струват хартията, върху която са записани, ако не сме готови да ги защитим. Европа, която даде на света модерната цивилизация, правата на човека, респекта към свободата – днес е станала за подигравка в думите и действията на арогантни диктатори, с които Меркел § Со. си въобразяват, че се споразумяват.
Спасението не е да се скрием зад националните огради. Спасението е да сложим начело на Европа хора, които имат силата и волята да я водят към победа над поредната – третата сатанинска анти-утопия, нахвърлила се срещу нея през последните 100 години.
