Износът на българска военна продукция е нараснал по предварителни данни с над 50% през 2015 г. спрямо предходната година и достига 640 млн. евро, като страната ни е заела позиции и на нови пазари. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Любен Петров при откриването на военната изложба „Хемус 2016“ в Пловдив. За сравнение – през 2012 г. България е изнесла оръжия, боеприпаси и друга военна продукция за 219 млн. евро, през 2013 г. износът нараства на 233 милиона евро. Големият ръст започна още през 2014 г., като причината е вероятно в множащите се военни конфликти по света.
Кой расте
В анализ на факторите, довели до резкия скок на износа на българска военна продукция, Любен Петров посочи на първо място нарастващо търсене на оръжие от традиционните ни пазари, високото качество на българските оръжия и боеприпаси и разкриването на представителства в чужбина – Алжир и Индия – на големи български оръжейни фирми за пряко участие в тръжни процедури. В структурата на износа най-големият дял е на оръжията и боеприпасите, следван от бронезащитни средства и резервни части за сухопътни военни средства, а най-големите ни пазари са Ирак, Саудитска Арабия, Индия, Афганистан и САЩ.
Като най-успешни в износа на оръжие през 2015 г. бяха посочени фирмите „Аполо инженеринг“ (частен търговец, свързан с иракчанина Муханнед Наджим Абдуллах), производителя на калашници „Арсенал“, държавният търговец „Кинтекс“, частният търговец „Армитранс“ и производителя „Емко“.
Държавата – като контрольор и купувач
Заместник-министър Петров съобщи, че административен приоритет на неговото министерство е намаляване на регулаторните механизми в отбранителната индустрия, за да се създаде устойчива бизнес среда. „Въведохме промяна на срока на валидност на лицензите и регистрациите за извършване на външнотърговска дейност от 3 на 5 години и бе намален броят на изискваните документи за трансфери в държавите от ЕС“, заяви Любен Петров.
Изложбата се провежда при нарастващ интерес, породен от обявените инвестиционни намерения на българското правителство да направи големи за страната покупки на скъпи оръжия като самолети и кораби. Средните покупки на армейски стоки от българската армия през периода 2010 – 2013 г. са били за по около 60 млн. лева годишно, като само 30% от тези суми са били за български производители. Според заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов е технически невъзможно през 2016 г. България да закупи нови изтребители за своите военновъздушни сили. И допълни, че технологичното време от закупуването на военновъздушна бойната техника до влизането й в реална бойна служба е около 4 години
Малките оръжейници
На изложба „Хемус 2016“ са представени образци на военна техника, произведена от малки и средни български предприятия, които имат амбиции да продават на българската армия своя продукция. Стоян Аврамов, който е гл. ас. в Техническия университет – филиал Пловдив, и управител на фирма „Телесис“, разработва и продава на българската армия безпилотни летателни апарати с реактивен двигател за обучение на летците на изтребители. „Става дума за летящи мишени, които трябва да бъдат свалени при полет по време на учения. Нашите летящи мишени са били цел на летци и артилеристи от противовъздушната отбрана от Българската армия и от армиите на НАТО, които са участвали в учения край Шабла“, поясни Аврамов. Сега той с екип от университета са разработили и безпилотен летателен апарат за наблюдение и разузнаване.
С първия си произведен за нуждите на армията български учебен самолет М 540 на „Хемус 2016“ се представя фирма „Флайт конструктив“. Александър Мариносян, управител и собственик на компанията, каза, че новата машина е в клас „Леки самолети“ с максимална излетна маса до 5700 килограма. Мариносян счита, че неговият учебен самолет е с по-добро съотношение цена/качество в сравнение с вносните аналози и разчита първите му продажби да са именно в България.
