През октомври 2006 г. в петролната рафинерия на Литва „Мазейкиу Нафта” избухва пожар. Унищожено е част от оборудването и изпепелени надеждите на литовците да продадат рафинерията на Полша на добра цена. Щетите са оценени на повече от 50 милиона долара. Възникват сериозни подозрения, че пожарът е саботаж на руските енергийни компании като отмъщение, затова че литовците не искат да продадат на тях рафинерията. Високопоставен руски политик предупреждава литовците, че са направили голяма грешка. Но те вече са направили своя избор. Това е полската петролна компания „Орлен”. През май 2007 година петролната рафинерия е продадена на Полша. Общата сума, заплатена от купувача е 2 343 828 000 щатски долара. Ще я закръглим на два милиарда триста четиридесет и четири милиона долара – по лесно се помни. Нека да видим дали тази цифра няма да придобие неочаквана важност.
През 1999 година 58% от българската рафинерия „Нефтохим”-АД Бургас беше продадена на „Лукойл” от правителството на ОДС с премиер Иван Костов за 101 милиона долара.
Нека да си помогнем с най-простата аритметика. Тя показва, че щом 58 % са продадени за 101 милиона долара, значи цялата българска рафинерия е оценена на 174 милиона долара. Всеки петокласник може да извади от 2 милиарда и 344 милиона (цената, платена от поляците за литовската рафинерия) 174 милиона и да получи разликата от 2 милиарда и 170 милиона долара.
Колко може да е загубила България от продажбата на „Нефтохим”?
Нека да сме справедливи. Литовската рафинерия е построена няколко години след нашата. Проектният ù преработвателен капацитет е 15 млн. тона годишно, а на „Нефтохим” е около 10 млн. тона. Литовската рафинерия е по-голяма с една трета от нашата. За да се получи приблизителната цена на „Нефтохим”, трябва да се извади една трета от цената, която Полша заплати за „Мазейкиу Нафта”. Получава се около един милиард и петстотин милиона долара! Точно толкова са заявили и от „Лукойл”, че струва „Нефтохим”.
Това разбрахме от интервю с Иван Костов, излъчено по Нова Телевизия преди време.
„Те претендират за 1,5 млрд., които никой няма да им даде. …. Трябва да се заровя в интернет няколко часа и ще ви кажа колко струва, но струва много по-малко.” – рече тогава Иван Костов, възмутен от твърденията на „Лукойл”.
„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”, казва големия български поет Атанас Далчев.
Когато се говори за реалната цена на бургаската рафинерия не трябва да се забравя и факта, че държавата опрости на „Нефтохим” 170 милиона стари дългове.
Така от продажбата на „Нефтохим” България загуби около един милиард и четиристотин милиона долара! Българската рафинерия беше продадена приблизително петнадесет пъти по-евтино, отколкото струва!
Продажбата на „Нефтохим” бе определена от Агенцията за приватизация за „сделката на 1999 година”. Така е! Наистина бе най-добрата сделка, но за Русия! Когато по време на интервюто водещият помоли Иван Костов да ни припомни, каква беше цената, той отвърна: „Аз не си спомням цената, честно. Аз и не разбирам какъв е смисълът на целия разговор около цената”.
Правилно! Цената на един подарък няма никакво значение. Важното е подаръкът да бъде от сърце. А и какъв смисъл има да подаряваш нещо, ако и на теб самия то не ти е скъпо?
От преработката на нефт се печели също толкова добре, колкото и от добива на нефт.
Това е добре известен факт. И най-важното – тук е от значение не само печалбата, а придобиването на глобална власт над пазара, за да може да се елиминират конкурентите. След като станеш пълен господар на даден пазар можеш да правиш почти всичко. Наричат нефтопреработвателните предприятия естествени монополисти. Но ако една държава предаде своя естествен монопол в ръцете на друга държава, тя все едно си слага главата на дръвника и се оставя на нейната милост.
Естественият монопол се превръща в политическо оръжие.
Ако Русия иска да наложи някакво политическо или икономическо решение на България, „Лукойл” може с едно завъртане на кранчето да въздейства върху и без това обезкръвената българска икономика. Поскъпването на горивата води автоматично до нарастване на всички цени – до инфлация. А ако кранчето се завърти докрай, България ще бъде напълно парализирана. Откакто Иван Костов „продаде” „Нефтохим”, всяко българско правителство е и ще бъде заложник на „Лукойл”, а това значи и на Русия. Но можем ли да виним руснаците затова, че се стремят да изградят хегемония върху петрола. Не! Така е устроен светът. Всеки преследва своите интереси.
Щеше ли България да бъде притисната от руските доставчици на нефт, ако беше отказала да продаде своята рафинерия?
Да. Със сигурност щяха да се опитат да ни притиснат. България внася своя нефт изцяло от Русия. Но не бяха ли и поляците зависими от руските петролни доставки, когато влязоха в схватка с Русия за придобиване на литовската рафинерия? Да, зависими бяха. Полша внася 97 % от нефта, който преработва. Внася го от Русия по тръбопровод. Зависими на 100% бяха и литовците. Но и те и поляците решиха, че ако трябва ще транспортират нефт по море от други страни до пристанищните терминали в Гданск и Бутинге. Не транспортират ли САЩ нефт от другия край на света? Ами Югославия? Тя купува в Ангола концесии за нефтодобив и за 21 години изпомпва нефт за 550 млн. долара.
Нека се спрем отново на понятието „политическа цена”.
НАФТА ИНДУСТРИ СЪРБИЯЩе го илюстрирам с пример. На 25 януари 2008 г. Сърбия и Русия подписват договор за продажбата на 51 % от сръбската петролна компания „NIS” („Нафтна индустрија Србије“) на руския гигант „Газпром Нефт”. Цената, която руснаците плащат е малко над 588 милиона долара (за 51 %), което означава, че сръбската нефтопреработвателна компания е оценена общо на един милиард и сто седемдесет и шест милиона долара. Общият преработвателен капацитет на двете продадени на руснаците рафинерии в Панчево и Нови Сад, които са част от „NIS”, е 7,3 милиона тона суров нефт годишно. Да припомним, че капацитетът на „Нефтохим” Бургас е около 10 млн. тона. Значи сръбската компания е с около една четвърт по-малка от нашата.
Дали да не повикаме пак някой петокласник да провери сметките, за да не стане грешка. „Ами, няма грешка.” – ще ни отговори петокласникът. „Щом 58 % от „Нефтохим”са продадени за 101 милиона долара, значи цялата българска рафинерия е оценена на 174 милиона долара”. Е, как така, ще попитаме ние, сърбите оценяват тяхната компания на общо един милиард и сто седемдесет и шест милиона долара, а нашата е оценена около седем пъти по-евтино. Един прозападно настроен сръбски политик, нарече „унизителна” цената, предложена от „Газпром Нефт”. Унизителна ли беше тя наистина? Някои могат да я възприемат и така, но за други цената беше политическа. Чрез тази политическа цена премиерът на Сърбия Воислав Кощуница възнагради Русия за това, че тя подкрепи и продължава да подкрепя сръбските усилия за блокиране на независимостта на Косово. Декларацията за независимостта на Косово беше призната от 84 държави, но Косово не може да стане член на ООН, тъй като Русия наложи вето
И така, да обобщим: поляците платиха за литовската петролна рафинерия два милиарда триста четиридесет и четири милиона долара. Руснаците платиха на Сърбия политическа цена от 588 милиона долара за 51 % от сръбската нефтопреработвателна компания.
Как стана така, че руската компания „Лукойл” плати на България само 101 милиона долара за 58% от българската рафинерия „Нефтохим”, която сега, вече като неин собственик, оценява великодушно на един и половина милиарда долара.
„Икономиката приютява повече заблуди от която и да е друга област на човешката мисъл, поради един фактор … преднамерената защита на егоистични интереси”. Това го е казал световно известният икономист Х. Хазлит, а той е разбирал от тези неща. Дали не пропуснахме нещо важно?
Да. Забравихме да споменем за корупцията. Има я навсякъде, но в нефтения бизнес корупцията процъфтява в огромни мащаби,
тъй като става въпрос за най-важната цена на света – цената на енергията!
През 2003 година избухва корупционен скандал в Полша. Германският вестник „Ди Цайт” разказва как „Лукойл” се опитва безуспешно да купи рафинерията в Гданск и предлага чрез посредник подкуп от 5 млн.долара на тогавашния президент Александър Квашневски. В Полша на „Лукойл” не им провървя. Е, не може навсякъде да успяваш с щастлива лекота, както в България.
Шегобийци разправят, че корупцията е един от най-старите занаяти на света. Корупцията винаги е била любима тема и на бившия министър-председател Иван Костов. „ИЗВРАТЕНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ Е, ЧЕ КОРУМПИРАНИТЕ НЕ СИ ПОЛУЧАВАТ ЗАСЛУЖЕНОТО.” Безпощадно точни думи! Досещате ли се кой имаше доблестта да ги изговори? Иван Костов, разбира се! Всеки, който е съгласен, че тези проникновени слова са двадесет и четири каратова истина, да вдигне ръка. Аз ще вдигна и двете си ръце. Едва ли в живота си съм бил по-съгласен с някого.
