Всяка година няколко хиляди българи харчат общо 100 млн. лв. в Турция. И не познахте, не са за ваканция, а за друг вид пътуване – за лечение на рак. Причината е класическа – дефицит на услугата в страната, а посоката е избрана, защото е по-евтино от Европа. Турция привлича задграничните си пациенти съвсем целенасочено – с инвестиции в апаратура, образовани в световни университети лекари и, естествено, добър маркетинг. А България бавно започва да опитва да предотврати отлива. С 220 млн. лв. за апаратура държавата иска да спре “тъжния керван онкоболни” към Турция, обобщи здравният министър Петър Москов.
Сумата от 100 млн. лв. е приблизителна, защото статистика за лекувалите се в южната ни съседка не се води никъде. Но ако е вярна, означава, че минимум 1200 души годишно отиват на лекар в Турция само за лечение на рак. Според данните на представителствата на турските болници и компаниите за медицински услуги до Турция се пътува още за лечение на тежки, редки заболявания, за които в България няма специалисти, за трансплантации, за неврохирургични и ортопедични операции и процедури, за ин-витро и за пластични операции, като общият брой лекувани пациенти се движи около 5000 души.
Път към Турция
В контраст на множеството проблеми в здравния сектор в България съседна Турция развива изключително модерна медицина. Преди повече от 10 години правителството решава, че ще реформира здравната си система и ще предостави почти безплатно здравеопазване на гражданите си, ще инвестира активно в обучението на лекарите си в Германия, Великобритания и САЩ и ще им осигури високо заплащане, за да не напускат страната. Освен това държавата насърчава инвестициите в здравния сектор, за да развие медицински туризъм на световно ниво. Първата частна болница в страната започва работа през 1974 г. Общо 42 клиники са акредитирани по най-високите американски стандарти за качество и безопасност – JCI. В частните и университетските болници се прилагат възможно най-новите методи на лечение и лекарства.
В момента в България имат представителства няколко големи частни турски болници – “Анадолу” (Истанбул), един от най-големите здравни холдинги в света, чиито турски болници са веригата “Аджъбадем”, първата частна клиника в Турция – “Гювен”, а отскоро и истанбулската Liv Hosptal. Освен собствените представителства на отделни болници пациентите могат да избират да се лекуват в 10 болнични групи в Турция с над 60 клиники, както и през медицинското подразделение на туроператора “Караджъ турс интернешънъл” – “Медикал Караджъ”. Първите представителства на турски частни болници се намират в Пловдив. Причините – областта е с най-голям брой онкоболни, Южна България е на часове път от Истанбул, а освен това част от населението говори на турски.
Страната се избира и защото макар на теория здравната каса да плаща лечение в ЕС, ако то липсва в страната, процедурата е много бавна, страничните разходи са в пъти по-високи, а не на последно място държавата бави плащанията към европейските здравни системи и част от тях започват да отказват да лекуват български граждани.
Въпреки всички спънки годишно държавата плаща около 500 млн. лв. обществени средства за лечение на български граждани и особено на деца в ЕС и в чужбина. А каква е разликата показва следващият пример: “Предложихме на държавата да плати трансплантация на костен мозък на дете в турска болница за 80 хил. евро, изпратиха пациента в европейска клиника за 150 хил. евро, вероятно заради европейската солидарност”, коментира д-р Васил Маргаритов, мениджър на софийския офис на “Аджъбадем”.
Разликите с България
Пътуванията са илюстрация на качеството на българската здравна система – липсата на достатъчно лекари в най-тежките специалности като онкология, дефицитът на елементарна апаратура, на това, че доскоро българските онкоклиники бяха само държавни и общински и изглеждаха крайно неуютно, на това, че в повечето случаи болният трябваше сам да търси лекар, който да го оперира, свободно място за лъчетерапия и химиотерапия, да си плаща сам изследванията и да се лута в лабиринта на системата. В България все още се чака дълго за специализирани изследвания и лъчелечение. Има и много случаи на неуточнени диагнози, на грешки, на забавено лечение, на болести, които не се лекуват в България. На места продължава да стои въпросът и с лекарствата, и с това дали болницата има лимит за медикаменти, както и дали здравната каса покрива продукта. Има и доплащане – независимо дали е регламентирано или не.
“Големият брой на лекуващи се в Турция на собствени разноски не трябва да изненадва никого, защото всички знаем, че в много български болници има отношение към пациентите, от което да ти се доплаче. Хората продават колите и имотите си и ми разказват как в Турция ги държат за ръка, как ги карат да се чувстват специални. Докато не променим това, те ще пътуват и ще търсят начин да имат усещане, че са лекувани от хора, на които им пука и знаят какво правят”, коментира Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.
Всяка година Турция приема близо половин милион пациенти от чужбина, като най-много са от Близкия изток, Русия, Германия и Холандия, където има големи турски диаспори. Там се лекуват и болни от Албания, Косово (които имат междудържавно споразумение с Турция) и страните от ОНД.
“Става въпрос за държавна политика – на всеки един долар, инвестиран в модерна болница, държавата инвестира един долар под формата на подкрепа – реклама на Турция и болниците й, ниска ставка на ДДС за лекарства и медицински услуги, широка подкрепа за обучение на медицински специалисти, субсидиране на иновативната медицина”, коментира д-р Васил Маргаритов, представител за София на веригата “Аджъбадем”.
Офертата на Турция
Така стигаме до Турция – близо, бързо, евтино, с качество по световни стандарти в частните болници, луксозно, никакви плащания под масата. Лекарските екипи там са много големи и не се чака за преглед и лечение, много от докторите са специализирали в Европа и САЩ, разполагат с всякаква апаратура и медикаменти, персоналът е изключително любезен и отделя много време за общуване с пациентите на смилаем език, осигурена е психологическа помощ за пациента и близките, има преводачи на български и е най-евтино като разходи за лечение и пътуване на близките в сравнение с останалите европейски страни.
В Турция е традиция безплатната онлайн консултация по документи на пациентите. Освен това могат да се съберат няколко втори мнения в кратък срок – услуга, от която се възползват много пациенти. “Германските клиники не правят безплатни консултации”, казва Маргаритов. Добавя, че болниците там са изключително гъвкави. “Имали сме прегледи в събота в шест часа сутринта при професор, операция в 14 ч. на обяд в събота, пациенти, които летят в петък вечерта, оперират ги и в понеделник са на работа. Освен това смятам, че в България закъсняваме средно с две години при въвеждането на нови методи на лечение и лекарства в сравнение с останалите страни от ЕС, САЩ и Турция”, допълва Маргаритов.
“Т.нар. тъжен керван към Турция няма как да спре, докато лекарите не получат достойно заплащане. Не високите технологии, не оборудването са в основата на медицината, а медицинските екипи. В Турция лекарите не мислят за това колко струва лечението, а как да дадат най-доброто на пациентите. В България лекарите са притеснени за заплащането си, дали лечението ще бъде платено от здравната каса, дали ще могат да се обучават и да участват в световни конгреси. Нашата болница например поема абсолютно всички разноски по участието на лекарите й в обучения и конгреси”, коментира Мерлин Хасанова, регионален мениджър за България на болница “Гювен” – Анкара.
“Ние не гледаме на България и на българските болници като конкуренция – не сме в някаква борба за пациенти. Много хора заминават да се лекуват и в Израел, и в Германия. Не всички българи пътуват в Турция или в определена болница, всеки човек има право да избере кой да го лекува и къде да се лекува”, коментира Мустафа Мехмедов, представител за България на “Анадолу” – Истанбул.
Кой продава Турция в България
Първата турска болница, открила собствено представителство в България е “Анадолу” преди около 10 години. Представителят й Мустафа Мехмедов не пожела да коментира как е станало това, нито политиката за привличане на пациенти и цените, като обясни, че болницата е специализирана в лечение на онкохематологични заболявания и това са основните й пациенти.
Втората болница, която открива представителство първо в Пловдив, е холдингът “Аджъбадем” преди шест години. Основателят на представителството е работил дълго време в Турция. В момента групата има представителство и в София, като за последните три години през офиса й са преминали 4000 пациенти, голяма част от които са се лекували или консултирали с лекари в нейните болници. Групата – собственик на холдинга IHH Healthcare, е основана през 1991 г. и оперира 41 болници в 10 страни, най-вече в Малайзия, Сингапур и Турция, като е най-големият оператор на болници в Азия по пазарна капитализация и с около 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В южната ни съседка групата е собственик на Acibadem Holdings, като в момента в структурата й има 18 болници и 13 центъра по различни специалности.
“В момента България е на четвърто място по лекувани чуждестранни пациенти, като не ги отчитаме като брой, а в зависимост от лечебните процедури”, коментира д-р Маргаритов. Основните направления, които ползват българските пациенти, са онкология, ин-витро и присаждане на коса. Д-р Маргаритов не коментира цените за различните видове терапии. “За сравнение, едно от високотехнологичните изследвания с петскен в България, за което се чака много време, на частно струва 3000 лв. В Германия цената е подобна. В Турция цената е 1500 лева, а разходите за пътуване са много по-малки и много пациенти отиват за това изследване там”, коментира той.
Офисите в България се издържат изцяло от компаниите майки в зависимост от броя привлечени пациенти. От LIV Hospital, която е представена в България от 2014 г., коментират, че сравнени с Европа, цените на медицинските услуги в Турция са изключително ниски. Болницата също приема основно онкологично болни пациенти от България. Например средните цени за радиационна онкология – ИМРТ (интензитет модулирана радиотерапия), са между 10 и 20 хил. евро. Химиотерапията е в ценовия диапазон от 1000 до 3000 евро.
Последна като представителство на пазара стъпва първата частна болница в Турция – “Гювен” – Анкара. Тя е по-известна като правителствената клиника, защото в нея предпочитат да се лекуват представители на изпълнителната власт и парламента. Болницата е семейна собственост и няма клонове в страната и тъй като е по-далече от България и стъпва тук едва през тази година, се опитва да пробие с уникални процедури. Първата от тях е раздвижване на хора с увредени двигателни апарати, нови възможности за лечение на наднормено тегло, ДНК тестове за предразположение към различни заболявания. Регионалният мениджър на “Гювен” за България Мерлин Хасанова попада за първи път в болницата като преводач на семейство на български пациент и след като помага на следващи лекуващи се, получава покана да развие бизнеса им в България.
Турските болници предлагат отстъпки и допълнителни комисиони на компании, които ги препоръчват на пациенти или предоставят отстъпки на болни, ако те ползват повече процедури при тях.
По случайност така започнала работата на най-голямата българска консултантска фирма за медицински услуги в Турция. Преди пет години било много модерно да се пътува до страната за пластични операции заради качеството на пластиката, новите методи и луксозните турски клиники. Освен това се оказало, че лекарите са големи майстори в присаждането на коса.
По това време Звезделина Лютфи, съпругата на Джемал Лютфи, единият съсобственик на туроператора “Караджъ турс интернешънъл”, все по-често започва да се занимава с организирането на пътуванията до Турция с цел пластични операции и се оказва, че освен туроператорските услуги клиентите започват да настояват и за посредничество при намиране на подходяща за тях клиника.
“Пластичната хирургия все още е веселата и приятна част от нашата работа. След като започнахме, обаче, при нас започнаха да идват пациенти с много тежки заболявания, които търсеха най-новото лечение и добри специалисти, особено за лечение на рак”, коментира Звезделина Лютфи.
Така била основана “Медикал Караджъ”, която започнала да проучва болниците в Истанбул и Анкара, да се среща със собствениците и лекарите, за да търси най-добрите клиники за всяко конкретно заболяване и да предложи по-голям избор на своите пациенти. “Непрекъснато добавяме нови болници към партньорите си, всеки месец пътуваме до Турция, за да се запознаем с нови лекари и методи на лечение”, разказва тя. В момента компанията работи с 10 здравни холдинга с 60 болници и е разкрила специално представителство в Истанбул, което да работи на място с пациентите.
“Опитваме се да договорим възможно най-ниските цени за нашите пациенти с болниците. Най-голямата отстъпка, която сме договаряли досега, е 35 хил. лв. от цената на костномозъчна трансплантация. В холдинга имаме 20-годишна традиция в туристическите услуги, искам просто да помагам и съпругът ми е дал картбланш да правя добро. За нас е кауза пациентите да имат повече информация, възможност за колкото е възможно повече висококвалифицирани мнения, да могат да получат най-новото лечение”, коментира Звезделина Лютфи. Самата тя като момиче дълго време е имала тежък здравословен проблем, който не е могъл да бъде диагностициран, минала е през всички стъпала на здравната система в България и е силно съпричастна към болните хора, особено към децата.
Притесненията на пациентите
Обикновено търсенето на лечение в чужбина или поне на второ мнение не е първата стъпка на пациентите. Те биха предпочели да се лекуват у дома си и да не търсят средства. Логично съществуват и предразсъдъци към Турция като дестинация за лечение. Има и още един често срещан проблем – медицинският туризъм е бизнес. Логично част от пациентите се притесняват дали наистина ще получат помощ, или само ще платят определена сума.
“Пациентите в повечето случаи се обръщат за лечение в чужбина, когато е твърде късно. Поне при нашата работа турските лекари са били изключително коректни и са отказвали да приемат пациенти, ако не могат да помогнат”, отбелязва Звезделина Лютфи.
Тя допълва, че първоначално не е имала идея да работи с български болници. Оказало се обаче, че има много пациенти, които нямат финансова възможност да заминат, или пък физическа, защото се чувстват зле и не могат да пътуват. Освен това има много оперирани и лекувани в Турция, които трябва да бъдат проследявани в България. Така сключила договор с “Токуда болница София”.
“В България има лекари герои, които правят чудеса въпреки системата. И още нещо важно – понякога лечението като схема в България и Турция е едно и също. Но психологическата подкрепа и отношението са много важни”, коментира Лютфи. За да не ограничават пациентите, имат договори с Австрия, пред сключване са и с университетски клиники в Германия.
Лекуваните в Турция имат и още един често срещан проблем. “Терапията, която се използва в Турция, е изключително иновативна и понякога все още не се покрива от здравната каса в България. Така се оказва, че пациентите се изправят пред нов проблем – започнали са възстановяване, но лекарствата им ги няма и трябва да настояват за тях или да си го купуват сами”, коментира Евгения Адърска.
Бавно, но потокът към Турция може и да се ограничи. През септември и октомври премиерът Бойко Борисов и здравният министър Петър Москов прерязаха лентите на нови линейни ускорители, киберножове, апаратура за радиохирургия и диагностика в София и Варна и обещаха, че апаратурата ще заработи до края на ноември, докогато трябва да има и цени, по които здравната каса ще плаща лечението. Ноември свършва и още нищо от изброеното не се ползва. До края на годината се очаква да заработи и първата частна онкоболница от веригата “Сити клиник”, изцяло оборудвана с нова апаратура.
Проблем в България е и дефицитът на онколози и особено на специалисти, които да работят с тази високотехнологична апаратура, както и колко да струват терапиите. Официално със специалност медицинска онкология в България има 50 лекари, вероятно и в останалите онкоспециалности ситуацията е същата. Така промяната не изглежда да е рязка и сигурна.
Как работи турската здравна система
Годишният бюджет за здраве е около 42 млрд. долара през тази година, като процентът от БВП за здраве се движи между 5% и 6%. В Турция има 335 частни болници, 840 държавни и над 60 университетски болници. Преди повече от 10 години страната започва здравна реформа, за да ограничи дискриминацията при предоставяне на здравни услуги за бедни и богати и да ограничи броя на доплащанията. Страната инвестира в обучение на лекари и медицински сестри, в увеличаване на броя на личните лекари, насърчава развитието на частните болници, субсидира иновативната медицина. Освен това преструктурира системата така, че да няма здравнонеосигурени и в момента всички граждани на Турция имат осигуровки с техния идентификационен номер, който е и социалната им осигуровка. Здравните осигуровки са и фамилни, като например един работещ член на семейството може да осигури съпругата, децата и родителите си. Безплатно могат да се лекуват социално слаби, възрастни, болни от онкологични заболявания. Пациентите доплащат за лечение в частни болници и лекарства, лечението в държавните е безплатно. В Турция на глава от населението се падат 697 лв. (около 356 евро годишно) за здравеопазване, като максималното доплащане за здраве се движи около 100 лв. на човек.
Емрах Сазак, главен търговски съветник на Република Турция:
Близо половин милион чужди граждани се лекуват в Турция
Как Турция реформира здравната си система?
В миналото предоставянето на здравни услуги в страната ни беше разграничено по категории граждани дори в обществения сектор и се наблюдаваше предоставяне на здравни услуги по начин, който спокойно би могъл да бъде наречен режим на кастите. Работниците, държавните служители, социално слаби, тези с доброволно здравно осигуряване получаваха здравно обслужване при различни обстоятелства и условия и в различни болници. Дори и при спешни случаи не бе възможно да се получи здравна услуга безплатно. Програмата “Преобразуване в здравеопазването” даде възможност на всички турски граждани, без значение от статута им, да получават здравни услуги при еднакви условия. В същото време се реформира системата на плащане на вноски, премахнаха се различията и от 2012 г. насам всички граждани бяха включени в обхвата на общото здравно осигуряване.
Финансират ли се държавните и частните болници в Турция от държавата?
Всички доставчици на здравни услуги в страната ни осъществяват дейността си посредством институцията, която им възстановява направените разходи по лечението на пациентите, както и чрез средства, които събират директно от пациентите си. На частните доставчици на здравни услуги не се предоставя допълнително финансиране от държавата. Инвестиционните разходи и разходите за персонала на държавните болници, могат да се финансират със средства от държавния бюджет.
Колко чуждестранни пациенти са привлекли турските болници?
До Турция има лесен транспорт и е предпочитана туристическа дестинация. Така тя се превърна в атрактивна дестинация и за здравен туризъм. През 2014 г. тя беше посетена от 40 милиона туристи, голяма част от които от Европа и Близкия изток, а в предпочитаните туристически центрове като Истанбул, Анкара, Анталия и Измир има достъп до развити здравни услуги.
Според данните на Министерството на здравеопазването броят на пациентите, посетили страната ни за лечение през 2013 г. е 409 328, а през 2014 г. това число се е увеличило с 21% и е достигнало 496 324. Пациентите, които идват на лечение, са предимно от Германия, Русия, Либия, Ирак и Азербайджан. 71% от пациентите, лекували се през 2014 г. в Турция, са предпочели частните лечебни заведения. Първите пет от най-търсените области на лечение от тези пациенти са: вътрешни болести, очни заболявания, ортопедия и травматология, акушерство и уши, нос, гърло.
Има няколко важни причини, благодарение на които броят на пациентите, избиращи да получават здравни услуги в страната ни, се увеличава значително всяка година. Първата е развитата техника и материална база – доказани техники, като Gammaknife, Cyberknife, PET-CT, Intraoperative MRI, роботизирана система Da Vinci, Radiparc, IGRT и др. В периода 2002-2012 г. броят на леглата в държавните болници отбеляза ръст от 4%, а в частните болници – 23.6%. Паралелно на това посещаемостта в частните болници нарасна със забележителните 63.5%.
