Ще ви припомня твърденията, че Ботев „насажда расистки виждания и че не бива да бъде изучаван в училище“. Помните ли… През 2013-та…
Как може да наречеш творчестовто на Ботев расистко?
Разбирам, че живеем в „модерно” време и, че вече не е популярно хората да се делят на раса, нации, езици, пол….
Но да обвиниш Ботев в расизъм е равно на това да се откажеш от цялата си история, да плюеш срещу всичко, което той е направил и най-вече да плюеш срещу себе си.
И се чудя…
За кого днес Ботев и другите велики са неудобни?
Кой има изгода от това ние българите да останем без кумири, да обезценим големите си личности?
На кого е угодно българите да нямаме национално съзнание?
Естествено, че на управляващите.
На точно тези управляващи не им трябват Ботев или Левски. Не им трябват хора, които да се борят. На тях им трябват хора, които дори и недоволни от положението само да мрънкат, но да продължават да чакат.
Да чакат друг да им защитава правата.
Да чакат новия Левски или Ботев.
Но как да се появи този Ботев, като постепенно ние го изтриваме?
Първо от учебниците, а така – от паметта.
А портрета на Левски изхвърляме от дома си…
Днес се пишат лозунги, особено във Фейсбук, а се трие историята.
Жалко.
А знаете ли какво се случва с един народ, ако не уважава историята си? Отговорът е прозаичен: няма да има бъдеще.
Ще се оставим да бъдем управлявани от хора, които не мислят за нас и за нашите искания, а само за собствените си облаги.
Защото днешните управляващи не са държавници. Те биха се отървали от Ботев, за да не рискуват тази нация да има идеята за свобода и битки…За да няма опасност у този народ да се роди съпротива срещу…лъжата, наречена БГ демокрация. (а всъщност – олигархия, мракобесие, корупция и непочтеност в едно).
Така че, когато ви се псува срещу живота днес, мислете си за Ботев.
Не оставяйте историята ни…
Защото, когато историята ни изостави, ще осиротеем – без всичките ни национални символи, победи и непленени бойни знамена.
Ще сме българи без България.
Тоест, ще сме нищо.
