Не съм Шарли. Не съм Белгия, не съм единадесети септември. ОК?
Не си слагам цветовете на дъгата по случай деня на гейовете на профилната снимка във Фейсбук. Който впрочем може би трябва да се казва Гейсбук, за да не дискриминираме някого.
Аз съм България. Без знамена и без гръмки фрази.
А този текст е опасен. Засега все още е законово разрешен – в него може да присъстват думите черен, гей и мюсюлманин. Може и да не присъстват, но нека го уточним за протокола. Скоро за тези думи и волната им употреба ще се влиза в затвор, както по времето на социализма за една група вицове, разказвани под сурдинка. Ако продължаваме с настоящите темпове, това време ще дойде като утрешния ден.
Аз съм България. А този текст е бунт. Бунт срещу платените журналисти, тяхната антибългарска пропаганда и желанието да бъдем убедени, че всичко е нормално, предателството е хубаво нещо, а предателят на Левски е герой. Бунтът е и на младите, амбициозни, интелигентни и образовани българи(да, има ги!), останали в тази много малка(както се опитват всячески да ни втълпят!) страна, срещу напусналите в чужбина миячи на чинии, гледачки на възрастни хора и общаците по строежите. През 1995г. Камен Воденичаров изпя „Не съм избягал”…и наистина го направи. Сега определени личности опитват да ни внушат, че да избягаш е гордост и задължение, граждански дълг един вид. Махаш се от тук и ставаш герой. Само дето Левски не е ходил в Сръбско и Влашко, за да мие чинии и да изкара за по-висока пенсия.
Аз съм България. Но не тази, в която Миролюба Бенатова ми представя в три поредни недели историите на село Стаматово, което се е изнесло в някакво испанско градче. Не ми казвайте, че този репортаж не е платен. Не съм нито илюминат, нито рептил, но ако някой не е съгласен, то значи е стигнал върха на наивитета и тъпотата. Серията репортажи е подчертано антибългарска. Ето защо този текст е бунт. Нямам против всеки да живее където иска, да работи, да се развива или каквото сметне за добре. Но, моля, не с тази евтина пропаганда, благодаря много! Тези истории не са нито полезни, нито касаят някого. Но обслужват тези, които ще ме вкарат в затвора съвсем скоро, заради тези писания. В Испания е хубаво. Дават по 1000 евро на строежа. Чудесно, бъдете здрави, бъдете богати! Всичко е цветя и рози. България умира, вие сте се спасили, къде е проблемът? Ние тук да му мислим. Не ни берете гайлето.
Аз съм България. И нямам нищо против мюсюлманите. Но имам против да ми представят за големи патриоти тези, които казват „Ние сме от едно турско село, но в България има расизъм, а тук, в Испания – не”. Както и – „с мен детето си говори на български, с баща си на турски, а навън – на испански”. Казах ви, че това е бунт, нали? Бунт срещу това някой да еквилибрира с понятието патриотизъм в прайм тайм. ОК? Стаматово се намира на територията на Р България и е БЪЛГАРСКО село. Официалният език в нашата страна е българският. Не е гордост да можеш да се подписваш, нито пък патриотизъм е това да окачиш народна носия в мазето. Но бившите жители на турското село Стаматово пък са построили джамия, пак там, в турското село. Чудесно послание! Настрадин Ходжа е готин, Хитър Петър е гей, Левски е бежанец, няма проблем. Тоест, има. Но не е в религията, сексуалната ориентация или емиграцията, а във внушенията.
Аз съм България. Не съм патриот. Отдавна твърдя,че патриотизмът без готовност за саможертва е просто дума, изпразнена от съдържание. Но не ме карайте да приемам, че хората, твърдящи, че ще се върнат у нас само в ковчег или инвалидна количка, са патриоти. Така казано, звучи налудничаво, но се случва, и то в ефира на национална медия. След поредицата за българите в Америка, сега последва такава за емигриралото село, отново продукт на Миролюба Бенатова. Какво следва? Логично – най-големите патриоти всъщност – бежанците! Те толкова обичат България и Европа, че напускат собствените си страни, за да дойдат тук. И да се взривят на мач на Манчестър Юнайтед. От кеф и любов към нас. А защо не и на мач на Левски.
Аз съм България! И искам да направите филм за мен! Роден и израснал в Пловдив, грамотен, образован, останал тук. Гледам реално на ситуацията в страната, опитвам да бъда максимално полезен на себе си, да не преча на другите и да помагам с каквото мога. Не да си вдигнем чукалата всички, а да послушаме големия Джоко Росич – да направим така, че и тук да е хубаво… Бог да го прости! Но той не е патриот вероятно, а и кой бог да го прощава…Ясно е, че от мен герой в репортаж не става. Не се вписвам някак.
В този текст всъщност аз крещя. Камен Воденичаров пееше. Левски е застрелял дете. Нищо опасно. Явното проявление на намерения и идеи не представлява заплаха. Пазете се от нежността, от подлата й форма – тази, която подменя думи, ценности и значения на понятия. Тази, която с мил глас ви казва колко са родолюбиви нашенци в Испания, но тук ги дискриминират, докато пиете следобедното си кафе в неделя. Защото много нежно, стъпка по стъпка, патриотична джамия ще се издигне и във вашето турско село, докато гей парадът се провежда всяка вечер в спалнята ви. А ако Миролюба Бенатова цъфне пред вас с микрофон и камера, вие на чист български ще трябва да кажете: „Мархаба, журналар, чок гюзел гей пиниз” и да й пооправите бурката, че да изглежда добре на екрана.
Аз тогава вероятно ще съм в затвора, но все пак ще опитвам да ви пращам нелегални писма, в които ще припомням:
„Затуй напредваме кат рак
с таквизи патриоти,
и дето стъпи техний крак,
там никнат идиоти.”
П.Р.Славейков
